След една година, на 24 декември, слънчевата сонда "Паркър" на НАСА ще прелети покрай Слънцето с изумителната скорост от 195 км/сек, или 435 000 мили в час.

Нито един обект, създаден от човека, няма да се е движил толкова бързо, нито пък да се е приближавал толкова близо до нашата звезда - само на 6,1 млн. км или 3,8 млн. мили от "повърхността" на Слънцето.

"На практика ние почти кацаме на звездата", заяви д-р Нур Рауафи, който е един от участниците в проекта.

"Това ще бъде грандиозно постижение за цялото човечество. Това е равностойно на кацането на Луната през 1969 г.", заяви ученият от Лабораторията по приложна физика към Университета "Джонс Хопкинс" пред Би Би Си Нюз.

Скоростта на "Паркър" ще се дължи на огромното гравитационно привличане, което ще изпитва, докато пада към Слънцето. Това ще бъде равносилно на полет от Ню Йорк до Лондон за по-малко от 30 секунди.

Слънчевата сонда "Паркър" на американската космическа агенция е една от най-смелите мисии, замисляни някога. Изстреляна през 2018 г., тя има за цел да направи многократни и все по-близки прелитания около Слънцето.

Маневрата в края на 2024 г. ще отведе "Паркър" до едва 4% от разстоянието между Слънцето и Земята (149 млн. км/93 млн. мили). Предизвикателството, пред което е изправен "Паркър", ще бъде огромно. В перихелия, точката от орбитата на сондата, която е най-близо до звездата, температурата в предната част на космическия апарат вероятно ще достигне 1400C.

Стратегията на "Паркър" е да влезе бързо и да излезе бързо, като направи измервания на слънчевата среда с набор от инструменти, разположени зад дебел топлинен щит.

Изследователите се надяват, че наградата за това ще бъде пробив в познанията за някои ключови слънчеви процеси. Основното сред тях е по-ясно обяснение на функционирането на короната - външната атмосфера на Слънцето. В нея се наблюдава нещо, което изглежда противоречи на интуицията, а именно прегряване. Температурата на Слънцето във фотосферата, на повърхността, е приблизително 6 000° C, но в короната тя може да достигне зашеметяващите милиони градуси и повече. Човек би си помислил, че температурата ще намалява с отдалечаването от ядреното ядро на звездата.

Също така в областта на короната потокът от заредени частици - електрони, протони и тежки йони - внезапно се ускорява до свръхзвуков вятър, движещ се със скорост 400 km/s, или 1 000 000 мили в час. Учените все още не могат да обяснят напълно и това. Но то е от решаващо значение за подобряване на прогнозите за поведението на Слънцето и за явлението "космическо време". Последното се отнася до мощните изригвания на частици и магнитни полета от Слънцето, които могат да влошат комуникациите на Земята и дори да сринат електропреносната мрежа. Радиацията също така представлява риск за здравето на астронавтите.

"Това придобива ново измерение, особено сега, когато мислим да изпратим жени и мъже обратно на Луната и дори да установим постоянно присъствие на лунната повърхност", каза д-р Рауафи.

"Паркър" направи едно от близките си приближавания до Слънцето в петък. Той има планирани още три през 2024 г., след което ще се завърти около Венера на 6 ноември, за да помогне за огъването на нейната орбита и да превърне 24 декември в историческо събитие.

Ръководител на научния отдел на НАСА е д-р Ники Фокс. Тя е била водещ учен на "Паркър", преди да поеме настоящата си роля. Тя заяви, че основният плюс на прелитането на 24 декември ще бъде продължителността на престоя на сондата в короната, която е много по-дълга, отколкото при всяко предишно прелитане.

"Не знаем какво ще открием, но ще търсим вълни в слънчевия вятър, свързани с нагряването. Подозирам, че ще усетим много различни видове вълни, което ще покаже, че става дума за смесица от процеси, за които хората спорят от години", каза тя пред Би Би Си Нюз.

Предстоящата година ще бъде върхът на мисията на "Паркър"; той няма да може да се доближи до Слънцето след декември, не на последно място защото орбитата му вече няма да позволява прелитания на Венера, за да се настрои траекторията му на още по-тесен път.

Но ако се приближи още повече, рискува да скъси сянката, хвърляна от големия щит на "Паркър", и да изложи задната част на космическия апарат на непоносими температури.