Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард призова европейските депутати да ускорят приемането на законодателна рамка, която да позволи въвеждането на цифровото евро, предаде Ройтерс.

ЕЦБ от години работи по дигитален вариант на единната валута, който на практика представлява дигитален портфейл, но за да бъде осъществен проектът, е необходимо одобрение от Европейския парламент – стъпка, която засега се бави поради съпротивата на някои евродепутати.

По време на изслушване в комисия на Европейския парламент Лагард подчерта, че цифровото евро е ключов елемент за финансовата автономия на Европа и отправи критики към конкурентните частни дигитални валути, известни като "стейбълкойни".

"Законодателната рамка, която да подготви почвата за евентуалното въвеждане на цифрово евро, трябва да бъде приета бързо", каза Лагард пред евродепутатите.

Европейската комисия предложи законодателство за цифровото евро още през юни 2023 г., но оттогава напредъкът е минимален. Ако Европейският парламент приеме необходимото законодателство, Управителният съвет на ЕЦБ се надява да гласува за евентуалното въвеждане на цифровото евро през есента.

Представители на четири от осемте политически групи в Европейския парламент посочиха, че прекъсване в работата на съществуващата платежна система на ЕЦБ по-рано тази година е повдигнало въпроси относно способността на централната банка да реализира успешно проекта за цифрово евро.

Според проекта на ЕЦБ, цифровото евро ще бъде достъпно за всички жители на еврозоната, вероятно до лимит от около 3000 евро. Валутата ще бъде гарантирана от централната банка, но ще бъде предлагана чрез банки и оператори на дигитални портфейли.

Европейските банки като цяло подхождат скептично, като се опасяват, че цифровото евро може да източи част от техните депозити, пренасочвайки ги към по-сигурни цифрови портфейли, гарантирани от ЕЦБ. Проучване на консултантската компания "ПрайсуотърхаусКупърс" (PwC), направено по поръчка на банкови сдружения, оценява, че въвеждането на цифровото евро може да струва на банковия сектор между 18 и 30 милиарда евро под формата на технически, търговски и оперативни разходи.

ЕЦБ представя цифровото евро и като отговор на усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп за насърчаване на стейбълкойните – вид криптовалути, обвързани с щатския долар.

Лагард подчерта, че стейбълкойните крият рискове за паричната политика и финансовата стабилност, тъй като могат да отклонят депозити от банките и не винаги успяват да запазят фиксираната си стойност. Така например, през май 2022 г. криптовалутата Тера (TerraUSD) се срина, след като не успя да поддържа обвързаността си с долара, а с нея се срина и свързаната с нея (Луна) Luna, което предизвика верижна реакция от фалити в криптоиндустрията.

Лагард отбеляза и липсата на глобално регулиране в този сегмент от пазара, като посочи, че най-големият емитент на стейбълкойн – Тетер (Tether) – е базиран в Ел Салвадор, страна, която не разполага с адекватна регулаторна рамка.

"Този фрагментиран подход пречи на равнопоставеността на глобално ниво и може да създаде нови рискове и системни уязвимости", заяви Лагард. "Затова трябва да останем бдителни към развитието в други юрисдикции и да настояваме за глобално съгласувани регулации за стейбълкойните", каза оше президентът на ЕЦБ