Европа е напът да пропусне исторически шанс, пренебрегвайки огромното минерално богатство на Гренландия — стратегическа грешка, която може да коства лидерството ѝ в зелената преходна икономика. Докато Брюксел и Копенхаген проявяваха нерешителност, Доналд Тръмп засили риториката си, заплашвайки да превземе Гренландия със сила, за да си осигури контрол над ресурси, които са жизненоважни за бъдещето на технологиите.

Съкровище под ледовете

В южния край на острова, в проекта Кванефелд, се намира едно от най-големите находища в света на неодим и празеодим — редкоземни елементи, без които е невъзможно производството на магнити за вятърни турбини, електромобили и високотехнологично военно оборудване. Анализите показват, че Гренландия разполага с потенциал да задоволи до 25% от световните нужди от редкоземни елементи, както и с находища на мед, графит, никел и петролни запаси, съизмерими с тези на САЩ.

Европейският „стратегически гаф“

Въпреки огромния потенциал, Гренландия остава почти изцяло неразработена. До момента функционират само две малки мини за злато и полев шпат. Бившият датски външен министър Йепе Кофод предупреждава, че Европа е пристигнала твърде късно на партито, докато САЩ и Китай вече агресивно засилват интересите си. Едва през 2023 г. ЕС подписа меморандум за разбирателство с местното правителство, опитвайки се да навакса изоставането чрез Закона за критичните суровини.

Бариери пред добива: Екология и политика

Пътят към богатствата на Гренландия обаче е осеян с препятствия:

  • Забрани за добив: През 2021 г. местното правителство наложи забрана за добив на уран, което блокира проекта Кванефелд, тъй като редкоземните елементи там са смесени с радиоактивни руди.
  • Климатични ограничения: Също през 2021 г. бе спряно проучването за нефт и газ по екологични съображения.
  • Логистичен кошмар: Липсата на инфраструктура и екстремните условия правят изграждането на мини изключително скъпо и трудно.

Климатичните промени като „възможност“

Парадоксално, но глобалното затопляне улеснява бизнес логиката на добива. Топящите се ледове разкриват нови територии и удължават периода на корабоплаване в открити води, което прави ресурсите по-достъпни от всякога. Според изследователи, крайбрежието на Гренландия вече не се различава съществено от това на Норвегия, където петролният добив е ежедневие.

Тръмп и новата имперска визия

Вашингтон изглежда е готов на крайни стъпки. Наблюдатели отбелязват, че Тръмп е сериозен в намерението си да гради империя върху природни ресурси и е склонен да пренебрегне международните норми, подобно на действията на САЩ в други региони. Докато ЕС подчертава, че съдбата на минералите трябва да се решава демократично от гренландския народ, САЩ може да се окажат далеч по-малко щедри на право на вето за местните жители.