Българската шахматистка Нургюл Салимова предизвика фурор у нас със страхотното си представяне на Световната купа, където остана само на крачка от титлата, даде интервю за предаването "Арена спорт", в което говори за огромния си успех в Баку. Родената в село Крепча състезателка признава, че е имала нужда от време, за да осъзнае постигнатото и разкри, че по време на състезанието е била подложена на огромно напрежение, пише БНТ.

"Имах нужда от повече време, за да осмисля целия този стрес и всичко постигнато. Работя за този финал цял живот, така че пътят беше много труден. За да се класираш за тази Световна купа, също е много трудно. По време на самото състезание пък нямаш право на грешки, защото е на елиминации. Това е огромен стрес. Първият път, когато участвах на Световна купа преди две години отново имаше напрежение, но този път беше несравнимо", разкрива Нургюл.

Нургюл пише история, докато пет федерации се борят за власт в родния ни шах и хаосът е пъленОт битката за власт най-много губи българският шах и талантите ни

Салимова допълва, че списъкът с имената на хората, на които дължи своето постижение е наистина дълъг и освен това споделя, че в шахмата е невъзможно да стигнеш до върха сам.

"Първо искам да споделя моя първи треньор - гросмайстор Никола Спиридонов. На него дължа много. За съжаление, той вече не е между нас. Благодаря много и на моя дългогодишен треньор Живко Жеков. Благодаря много и на г-н Антонов, на родителите ми, на приятелите ми, на треньорите и, разбира се, на себе си. Сам можеш да достигнеш някакво ниво в шаха, но никога върха. Хората срещу теб се готвят с години, анализират всички и знаят всичко. В един момент ти все едно играеш срещу компютър. Радвам се, че аз не бях съвсем сама. Радвам се, че мой приятел избра да ме придружи на това състезание, което продължи месец. Аз нямах физическата и психическата сила да се справя с всичко сама", разказва българката.

Накрая едва 20-годишната шахматистка призна, че би ѝ се искало около нея да бъде по-спокойно сега и допълва, че е сбъднала една своя мечта с класирането си за Турнира на претендентките.

"Опитах се да стоя малко настрана, въпреки че много заглавия достигнаха до мен. Бих предпочела да е по-спокойно, но мисля, че това е съвсем нормално", споделя младото момиче.

"Вече не е мечта, а реалност, че съм в турнира на претендентките. Не знам дали трябва да си поставям цел освен да подобря играта си максимално и да се представям по най-добрия начин", завърши Нургюл Салимова.