Николай Праматаров е достатъчно познато име в пловдивския футбол. Играл е в Спартак и Ботев, шампион на България и носител на Купата със Славия, след това продължава кариерата си в Гърция. Бивш младежки национал, има и един мач за мъжкия националния отбор. Праматаров беше и помощник-треньор в Ботев, но през 2017-а сменя рязко попрището и става председател на клуба по художествена гимнастика Спартак. Заедно със съпругата си Мария Илиева-Праматарова, която е европейска шампионка по художествена гимнастика са начело на клуба. 

В интервю пред TrafficNews Николай Праматаров говори за футболната си кариерата и как се управлява клуб по художествена гимнастика. 

- Какви бяха вашите първите стъпки във футбола?

- Израстнал съм в "Кючук Париж" това е моят квартал. Започнах кариерата си в Спартак и през 1991г. в едни от най-хубавите и силни времена на клуба след шампионските години. До 1996г. постигнахме вълнуващи моменти и отборът достигна до най-високо ниво. Завършихме в шестицата и играхме в Интертото. Осъществих трансфер в Славия през 1996г. станахме шампиони и носители на Купата. След това играх две години в Ботев.

- Какво се спомняте от един много драматичен двубой между Ботев и Левски, който завърши 4:3? Вкарвате гол в тази среща.

- Беше незабравим мач. Ние в този момент се намирахме в незавидна позиция, бяхме предпоследни, а Левски се бореха за шампионската титла и беше много важен мач и за двата отбора. Мачът се игра на 6 декември 1997г.  страхотна атмосфера, невероятна емоция. Бяхме отбор и споделяхме всичко заедно. Бяхме страхотен колектив. 

- След Ботев продължавате кариерата си в Гърция. 

- През 1998 реших, че трябва да заминем в чужбина със съпругата ми. Нашият син Александър се роди в Гърция. Играх доста години в тяхното първенство - основно във Втора и Трета лига. Имаше щастливи моменти и бяхме там до 2014-а година.

- Вашият син Александър Праматаров играе в Марица. Какво очаквате от неговото развитие във футбола?

- Той трябва да прецени какво иска и какво вярва, но съм щастлив, че се отдава сериозна на футбола. Много е важното отношението на всеки един спортист към спорта. Отборът на Марица изгради прекрасен колектив и това дава отражение и на самия терен. Най-важното е да е здрав и в това, което вярва да го постига.


Николай Праматаров (по средата с протегната ръка) с екипа на Спартак в силния период на клуба през 90-те години

- Ваши треньори във футбола са били едни от най-големите имена в пловдивския футбол. 

- Първите ми треньори в ДЮШ на Спартак бяха Иван Енчев и Иван Митев. Научил съм много от тях. В мъжкия футбол Георги Попов - Тумби беше първият ми треньор в Спартак през 1991г. Той ми даде възможност да играя. Треньор ми беше и незабравимият Атанас Драмов. Специалист, който имаше утвърдени принципи и спечелих, че беше мой наставник. Научих много неща от него не само футболни, но и извън футболни. Никога не е робувал на дадено име. Това е много важен момент в един отбор. Георги Дерменджиев също беше за кратко старши треньор, който тепърва прохождаше в кариерата. Динко Дерменджиев ми беше треньор в Ботев и младежкия национален отбор. Той беше задминал времето си във футбола. Неговите идеи и схващания тогава не ги разбираха.

- Кой беше най-запомнящия се момент със Спартак?

- Мач срещу Септември София в "Б" група 8 или 9 кръга преди края на първенството. Четири отбора се борихме за две места. Беше важен мач Септември също беше в борбата. Победихме, вкарах и красив гол. Постигнахме страхотен резултат, но най-важното нещо беше когато срещнах след мача Тодор Диев, защото този момент вече ставаше ясно, че се откъсваме и се връщаше в най-високото ниво. Тогава видях него и той се разплака и беше много вълнуващ момент.

- Имате доста мачове за младежкия национален отбор. Тогава треньор е Динко Дерменджиев, в отбора има и доста пловдивски футболисти, какво помните от двубоите?

- В Младежкия национален отбор играхме страхотни футболисти треньор ни беше Динко Дерменджиев. Малко не ни достигна да се класираме за Олимпиадата в Аталанта през 1996г. Завършихме на второто място след Германия. Срещу Уелс играхме през 30 000 зрители на стадион "Христо Ботев". Победихме Германия, които бяха много силен отбор с носителя на Шампионска лига Ларс Рикен. На мача в София срещу Германия имаше едва 500 човека. Срещата се игра на стадион "Българска армия". Това беше голямата разлика. Победата над Уелс беше наистина запомняща се пред толкова много зрители в Пловдив

- Друг култов мач е Спартак - ЦСКА 4:0. 

- Не бяхме в групата за тази среща и гледат от трибуните. Бях пропуснал доста тренировки от подготвителния период. Трябваше ми време, за да наваксам. Не беше честно да бъдат в групата, Драмов имаше принципи и аз уважавам това негово решение. Атмосфера беше страхотна, реализирахме и много красиви голове, стадионът беше пълен. Дано някой ден отново бъдем свидетели на подобно нещо от страна на Спартак Пловдив. Това беше романтичен период за пловдивския футбол. Бяхме много близо да имаме четири пловдивски отбора в "А" група. Пловдивските отбора бяха наистина много силни. Надявам се да се завърнат тези време. Всички фенове ходеха заедно на мачовете. Беше романтично време.

- През 90-те години времената във футбола бяха доста романтични и пловдивчани има и във всички отбори в елита.

- Във всички отбори и всички футболисти имаше основно пловдивчани. В Левски и ЦСКА също имаше доста пловдивчани в този период. Някога, за да ти кажат, че си добър спортист трябваше да имаш постоянство от много мачове, а не от един или два. Това е и ролята на треньорите да можем да предпазим децата от успеха или неуспех, за да продължат да се трудят всеки ден. 

- Бяхте помощник-треньор на Петър Пенчев, когато Ботев влезе в първата шестица. Какво помните от този период? 

- Невероятен период завърнах се 2014-а от Гърция и започнах първоначално в школата на Ботев. Получих покана от Пепо Пенчев за помощник-треньор в мъжкия отбор. Постигнахме незабравими моменти. Най-вече мачът с ЦСКА, който беше решаващ за класирането в първата шестица.


Николай Праматаров като треньор в Ботев

- Бихте ли коментирани представянето на пловдивските отбори през този сезон? 

- Не съм вътре в отборите и не мога да коментирам отборите. Със сигурност не приляга мястото, на което е Спартак и ме боли.

- Да преминем и към художествената гимнастика. Как успяхте да смените попрището от футбола се насочихте като ръководител в клуб по художествена гимнастика?

- Успяхме с вяра да постигнем това. Върнахме през 2014-а година и се чувствах малко като чужденец. Съпругата ми е европейска шампионка по художествена гимнастика и е играла на най-високо ниво. Тя е много добър треньор. Треньор не е само да постигаш резултати. Важни са отношения към децата и работата. След като се завърнахме започнахме ново начало. От тази гледна точка тръгнахме с вяра, че нещата ще се получат. Успяхме да създадем обекта, който беше в трагично състояние. Успяхме да го превърнем в хубав център и да го обновим. Взехме имота по общински договор и успяхме да изпълним договора.

- Колко деца тренират в момента в клуба?

- Някъде около 210-220 деца тренират в момента на различни възрасти.

- Залата как я взехте и колко бързо успяхте да я преобразите?

- Трябваше да я преобразим доста бързо. Тренирахме първоначално в СОУ "Константин Величков". Успяхме да я вземем през септември 2017г. беше в доста окаяно състояние, но на 4 януари 2018г. залата беше преобразена и започнахме да провеждаме тренировки в нея.

- Художествената гимнастика продължава да бъде един от най-успешните ни спортове. На какво се дължи това? 

- Според мен за едно момиче е най-красивият спорт. Изгражда фигура, с тренировки и отношение. Успехите никога не са случайни. За да може художествената гимнастика да постига тези успехи е създадена една страхотна организация. От върха до всяко ниво и се иска организация и много работа. Успехите не са случайни.


Праматаров (при седналите вторият от ляво на дясно) с екипа на Спартак 

- Вашите състезателки как се представят? 

- Надяваме се да имаме и момичета в националния отбор. Нашето първо поколение деца са девойки младша възраст родени 2009, които са най-големите деца, които имахме. Две наши състезателки успяха да постигнат в квалификация "Елит" в София. Това са  най-добрите 30 гимнастички, които се наблюдават и за националния отбор. Две от нашите деца спечелиха квотите и се наредиха сред първите 30. В момента имаме общо девет треньори в школата. 

- Как се справяте с бумащината и доста неща, които трябва да правите, когато ръководите един клуб?

- За да създадеш един клуб трябва да се грижиш за всички, които са надолу по веригата. Стремя се да намирам правилните хора. Не мога да разбирам от всички работи.

- Какво бихте си пожелали?

- Здраве най-вече да устояваме в това, което вярваме. Искаме да бъдат щастливи и да тренират с радост и да се раздават на сто процента във всяка тренировка и да бъдат постоянни. Винаги има трудности, но спортът те учи и благодарение на тези трудности ставаш по-силен и израстваш.


Зала "Спартак"