30.06.1971 година. Мястото е проходът Витиня. Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков – Котето пътуват с лек автомобил към Враца за приятелски мач. На един от завоите „Алфа Ромео”-то на Гунди се врязва в камион ЗИЛ, идващ от Арабаконак. Двамата футболисти и трети пътник, който са качили по-рано на автостоп, загиват на място. Телата са почти напълно обгорени, а пламъците от пожара са невъобразими заради избухналия резервоар.

На погребението се стичат над половин милион души!

Сайтът на Левски публикува на страницата си текст в тяхна памет:

"Казват, че времето лекува и годините заличават раните от големите загуби. Изтекоха 45, а болката от липсата на двама необикновени футболисти остава. Отново е 30-и юни. Близо половин век след онзи ден, в който съдбата ни отне Георги Аспарухов и Никола Котков. И днес сякаш някакъв камък ляга върху гърдите и настъпва една непреодолимо протяжна тъга. Едно чувство за безсилие и съжаление. Мъка по ранна загуба, която отеква през летата. Гунди и Котето вече ги няма. Останаха спомените, разказите и усмивките на докосналите се до тях. За останалите пък красивите разкази, приказките и уроците от едно романтично минало.

Днес, 45 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма. Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли. Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират.

Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност. За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те обаче бяха всенародни любимци, защото притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкова обичани. Ние няма да ги забравим. Наша мисия е обаче да съхраним паметта, да разкажем за големите им постижения като спортисти и хора и да предадем достойнствата на техните характери, за да изградим бъдеще, с което те биха се гордели. Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков."

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg