Поля Иванова е жената, която е родила, възпитала и подкрепяла Карлос Насар – олимпийски, световен и европейски шампион с 13 световни рекорда във вдигането на тежести. Скромна дама от Червен бряг, майка на трима синове, тя споделя за живота и характера на своя известен син в предаването „Финес“ по Дарик радио.

„Най-скъпоценното обръщение за мен е ‘майче’. Аз съм обикновена жена, която се стреми да дава най-доброто от себе си. Не съм безгрешна, не съм перфектна, но работя върху себе си, за да бъда по-добрата версия на себе си“, споделя Поля Иванова.

За Карлос тя казва: „Той е като диамант, който се шлифова с времето и обстоятелствата. От малък е любознателен, своенравен, със собствено мнение и твърдо отстоява позициите си. Има вкус към красивото и качественото, и никога не се оплаква. Притежава силно чувство за справедливост – ако е обвинен несправедливо, тогава реагира.“

Майката признава, че успехите на Карлос я вълнуват дълбоко: „Това са емоции, които никога не съм очаквала да преживея. Всяко състезание и всяка победа носят още повече радост и гордост. Да, славата тежи, но каквото съдбата ни изпрати, трябва да го понасяме.“

В началото семейството не подкрепяло решението му да се занимава с щанги: „Карлос беше много добър и в леката атлетика. Опитвахме се да го разубедим, но той беше категоричен. Веднъж, след като беше направил беля, му казах, че е наказан и няма да ходи на тренировки, а той ми отвърна: ‘Всичко друго, но не и това’. Тогава разбрах, че това е неговото призвание.“

За характера му Поля казва: „Той трудно говори за чувствата си. От малък се опитва да решава проблемите сам и поема отговорност за действията си. Когато направи грешка, я признава и казва: ‘Не правете като мен. Не бъркайте смелостта с глупостта.’ После доказа промяната с труд, дисциплина и постоянство.“

Тя споделя и за емоциите си по време на състезания: „Когато е на подиума, аз вдигам с него. На Европейското първенство дори се изправях от мястото си, без да осъзнавам. След първия му опит на Световното знаех, че титлата е негова. Познавам го и усещам кога е готов.“

„Гордея се не само с успехите му, а с това, че е мъдър, чистосърдечен и смирен. Той е човек, който прощава, търси единството и доброто. Това ме радва повече от всички медали. Благодарна съм на Господ и на вярата му за това“, завършва Поля Иванова.