Всеки специалист ще ви каже, че гимнастиката е за тийнейджъри. Тя изисква чудовищна сила, прецизен баланс и безкрайна смелост. Затова участието в Рио на една 41-годишна узбекистанка може да бъде определено само по един начин - спортно чудо.

Вместо да се отдаде на заслужена почивка, Оксана Чусoвитина продължава да изумява на седмата си олимпиада. Седма! По този показател пред нея са само Нино Салуквадзе (стрелба) и Жозефа Идем Герини (кану-каяк). Наравно с Оксана са Керстин Палм (стрелба), Мерлин Оти (лека атлетика), Жанин Лонго (колоездене), Ясна Шекарич (стрелба) и Лесли Томпсън-Уили (гребане).

Чусoвитина е родена през 1975 г. в Ташкент и едва 14-годишна се превръща в ключова фигура в състава на СССР. Печели отборната титла в Барселона 1992 г. Разпадането на огромната страна я превръща в най-успешната гимнастичка в историята на Узбекистан.

Зад чисто спортната история обаче се крие смразяваща лична драма. Десет месеца преди участието си на игрите в Сидни през 2000 г. Оксана става майка за първи път - заедно със съпруга й Баходир Курбанов (национален състезател по борба) не могат да се нарадват на малкия Алишер.

Когато момчето е едва на 3 години, Оксана получава шокиращо телефонно обаждане от майка си Надежда. Момчето храчи кръв и е откарано с линейка заради съмнения за тежка пневмония. Лекарите обаче поставят далеч по-жестока диагноза - левкемия. В местната болница Алишер се конкурира с останалите пациенти за единствения катетър.  

От този миг кариерата на гимнастичката е подчинена само на една мисъл - как да спечели възможно най-много трофеи и съответно пари, за да финансира лечението на Алишер. Именно решимостта да опази живота му я тласка непрекъснато напред - от турнир на турнир, от олимпийски игри на олимпийски игри.

Днес Алишер е на 17 години - средната възраст на съперничките на неговата майка. Благодарение на нейните свръхусилия той на практика е излекуван. За състоянието му се грижат най-добрите лекари, без значение каква е цената.

„Зная, че при подобна диагноза той може да се влоши след година или две. Мислех за моето момче постоянно. Гимнастиката е спорт, който изисква пълна концентрация. Ако вниманието ти е някъде другаде, всичко може да завърши фатално. Налагаше ми се непрекъснато да се пазя - ако се контузех, нямаше как да печеля достатъчно за лечението”.

Когато Оксана получава германска работна виза, повечето разходи са поети от държавата. В сметката остава значителна сума от благотворителност, която семейството незабавно прехвърля към други нуждаещи се деца.

Едва ли ще повярвате, но Алишер започва да тренира гимнастика, когато е едва на 5 години. На 8 печели шампионата на Кьолн в своята възрастова група. След това насочва вниманието си към футбола. Същевременно заляга над уроците и е пълен отличник.

„Усвоил е немския модел на мислене и поведение. Мечтата му е да стане банкер, а преди това възнамерява в продължение на няколко години да работи като шофьор на камион - разказва гордата майка. - След един летен лагер ми сподели, че за първи път е целунал момиче. Винаги казва истината, не понася лъжата”.

След като мисията е изпълнена, Оксана отново решава да представя Узбекистан. „Ако не водехме тази битка, никога нямаше да сменя гражданството си. Странно е, защото в Узбекистан вече не останаха никакви мои близки с изключение на съпруга ми. Роднините ми се преместиха в Русия. Но чувствам Ташкент като мой дом, като своя земя”.

Родители й от години си изкарват прехраната в Сибир. Самата тя също получава предложение да облече трикото на Русия. „Не исках да съм седма или осма в отбора. Защо да го правя, когато съм №1 в Узбекистан?”

Сега Оксана е с 9 години по-възрастна от втората по този показател гимнастичка в Рио. Феновете я приемат като жива легенда и непрекъснато я аплодират.

„Обичам спорта, обичам да доставям удоволствие на публиката”, усмихва се тя. Но по погледа й личи, че отново мисли за скъпото си момче.

Цветан Баяслиев, btvnovinite.bg

Още новини ТУК

TrafficNews.bg