Един самороден пловдивски талант жъне победа след победа по мотоциклетните писти. 11-годишният Християн Георгиев се качва на мотора преди близо три години, за да се превърне в най-силния ни състезател в своята възрастова група. При това – в условия далеч от минималните изисквания за нормална подготовка в този спорт – с малко средства, осигурени от баща му, и без писти, на които да кара, тъй като в Пловдив и региона такива просто липсват.  Ученикът от СОУ „Пейо Яворов“ се състезава едва от две години в мотокроса, а миналата кара и в Супермото – на асфалтови писти. В тази дисциплина става държавен и източноевропейски шампион,  а в мотокроса е трети в източноевропейския шампионат /заради пропуснато състезание в Гърция по финансови причини/ и втори в държавното първенство.

За съвсем кратко време този спорт, който в Пловдив изобщо не е популярен, се превръща в голямата любов на момчето. Всичко стана на майтап. Мой приятел имаше 65-кубиков мотор, но синът му не искаше да го кара. Даде ми го, а малкия се качи и взе че се запали. Лека полека – започнахме да тренираме по-сериозно, но най-големият ни проблем е, че няма къде да се готвим, разказва бащата на Християн – Георги. Обикаляме из страната – Хисаря, Горски извор и други места, на които има писти. А съоръжение за Супермото има само в Плевен. Всъщност тренираме на самите състезания – по време на официалните тренировки. Стараем се, но всичко е свързано с много средства и време. Няма как да го правим всеки ден – основно се готвим в събота и неделя, допълва той.

На всичкото отгоре екипировката е скъпа, а семейството на Християн няма как да разчита на спонсори. Все пак федерацията помага с каквото може. Едно оборудване – ботуши, каска, наколенки, нагръдници, струва към 3000 лева, като протекторите се използват по-дълго, но част от екипировката се сменя на всяко състезание. А Георги се явява и единственият треньор на сина си. Шегуват се с нас, че моторът ни е най-стария и най-счупения в шампионата, но пък печелим титли и медали. Мотоциклетизмът е много труден и скъп спорт, който изисква много време и средства. Една тренировка излиза около стотина лева, моторът също си иска поддръжката, казва той. И е единственият, който се занимава с нея. Аз съм „Татко Рейсинг Тийм“ – и механик и треньор и спонсор и всичко, шегува се Георги.

Християн кара за софийски клуб - НСА Мотор Спорт, по простата причина, че в Пловдив такъв липсва, а за да участва в състезания той трябва да членува някъде. Видяха ни на една тренировка в Самоков и ни поканиха. И те помагат с каквото могат, пояснява Георги.

Моторът се е превърнал в голямата страст на Християн и засега нищо не може да го откаже. Баща му едва смогва, но прави всичко възможно, за да помага на сина си по всякакъв начин. Ако може – по цял ден само мотор ще кара, казва Георги. Всъщност синът му притежава неизчерпаема енергия и си е намерил заместител на мотоциклетизма за времето, в което не върти гуми по пистите – тренира лека атлетика при Ива Пранджева. И там печели титли и медали и всеки ден е  в залата. Може би ще дойде момент, когато ще трябва да направи избор и вероятно ще изберем атлетиката, тъй като едва ли ще можем вечно да покриваме разходите, свързани с мотоциклетизма, казва бащата.

Ако не се притеснявам за него, трябва да съм психично болен. Докато кара на състезания най-вероятно ми спира дишането, не знам как изглеждам отстрани. Това е мъжки спорт, но детето се зариби. Знам, че с тези финансови средства сме доникъде, но докато можем ще стискаме зъби, казва Георги. Със съпругата му Маргарита си имат и момиченце на една годинка - Рая. Излишно е да споменаваме, че майката избягва да гледа на живо състезанията на Християн по мотоциклетните писти.