Мартин Секулич e на 24 години и е роден в Загреб, Хърватия. Нападателят започва своя втори сезон в „Ботев“ Пловдив, пределно амбициран за едно успешно първенство за отбора и за себе си. Ето какво сподели той за читателите на бюлетин „Канарче“:
- Мартин, пристигнахте в „Ботев“ преди една година и стартирахте великолепно. Какво се случи след това и как видяхте изминалия сезон за отбора?
- Да, това беше добро начало, но след това дойде нов треньор и аз не получих достатъчно игрово време през сезона. Не беше лесно за мен, но научих ценни неща и как да се справям с подобни ситуации. Мисля, че това беше една трудна година за голям отбор като „Ботев“, която трябва да бъде оставена в миналото и забравена.
- От началото на шампионата феновете са щастливи да Ви видят силно мотивиран и в много добра форма. Какво можем да очакваме лично от Вас и от отбора през този сезон?
- От мен и от моите съотборници можете да очаквате, че ще даваме максимума от себе си и ще се борим за това клубът да постига много по-добри резултати от предния сезон.
-Как се чувствате по-добре – когато играете сам на върха на атаката или когато до Вас има и друг нападател?
-Това зависи от типа играчи, с които играем, но ако печелим мачовете и играем добре, вида на формацията не ме вълнува особено. И все пак смятам, че формацията, с която играем в момента, е най-подходящата за възможностите ми.
- Как започнахте да се занимавате с футбол? Бихте ли разказали за семейството и за детството си?
- Започнах да играя футбол на 6-годишна възраст. Роден съм в Загреб и имам прекрасно детство – всичко, за което бих могъл да мечтая. Аз и моите 2 чудесни сестри сме благословени да бъдем отгледани от най-добрите майка и баща, без които аз нямаше да постигна успехи.
- Как прекарвате свободното си време?
- Обичам да съм с приятелите си и да се забавляваме заедно.
- През последните години хърватският национален отбор по футбол има постоянни успехи, за разлика от българският. Защо, според Вас, разликата е толкова голяма?
- Ами, трудно е да се отговори на този въпрос. Всички го задават, а дори за самите нас е невероятно, че нашата малка държава с едва 4 милиона души постига такива резултати. Моето виждане е, че в Хърватия е пълно с талантливи играчи – и в младежките формации и в по-долните дивизии, но един от големите проблеми за тях е, че има сравнително малко клубове, където могат да играят. В резултат много от тези талантливи момчета не успяват да развият футболна кариера.
- Кои са футболните ви идоли?
- Всъщност никога не съм имал идоли, но ако трябва да посоча играч, който харесвам като начин на игра, бих избрал Луис Суарес.
- А каква е голямата Ви футболна мечта?
- Израствайки в Загреб, винаги съм бил футболен фен, ходещ редовно на мачове, и мечтата на живота ми беше да играя за „Динамо“ Загреб. Сега обаче мечтата ми вече е да стана шампион с „Ботев“ Пловдив
Още от категорията