На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Древните са казали, че „Любовта трябва свободно да протича между двама души. Ако не го прави, не е любов“. Ние твърдим същото и добавяме, че няма значение колко е дълга любовта. Двама души може да са се срещнали за миг или секунда, да са разменили само погледи, да са били заедно единствено дни, но любовта им пак да е впечатляваща. Те са били заедно за малко, но съдбата е решила да ги раздели. Тяхната любов е била красива искра, пламнала в точно определен момент и бързо изгаснала завинаги. Това са Пабло Ескобар и Вирхиня Валехо.

Историята на любовта им е история на магически реализъм, история, в която ежедневната реалност на Колумбия е разкъсвана от разкош, копнеж, страх и насилие, от противоположности, чиято сила нахлува и помита реалността такава, каквато я познаваме. Въпреки всичко те  преживяват страст, чувства и велика емоция. Тези двойки остават в историята с неслучилите се връзки между тях, но въпреки това всичко, което са имали, продължава да ни вдъхновява и до днес.

Фигурата на Пабло Ескобар както приживе, така и постмортем, е почти митологизирана в популярната култура, а историята на възходa и падението му са се превърнали в алегория на социалния и политически живот в Колумбия през 80-те. Наричан е „кралят на кокаина“, всеизвестен е с хилядите убийства и атентати, поръчани от него, а в пика на влиянието си картелът му прави 70 милиона долара всеки ден. Той е най-известният колумбийски кокаинов лорд, оглавявал картела на Меделин и доминирал кокаиновата контрабанда в световен план през 80-те. Със състоянието си Пабло строи жилища, училища, пътища и стадиони за бездомните в Колумбийския квартал Меделин. Бедните го издигат в култ, наричат го Патрон и го почитат като латиноамерикански Робин Худ– това е Ескобар в очите на Колумбия през 70-те, разкъсвана от бедност, политически конфликти, елитарно лицемерие и корупция.

Вирджиния Валехо Гарсия е журналистка, медийна и телевизионна личност и социалист от Колумбия. В момента тя живее в Съединените американски щати като политически убежище. Израснал в заможно семейство, Валехо получава образование в англо-колумбийското училище и по-късно започва работа като учител по английски в Богота. 

 Тя е смятана за най-известната жена в Южна Америка през 80-те, защото не само успява да интервюира този бос, но и му става любовница в продължение на 11 години. Пабло Ескобар и Вирхиния Валехо се превръщат в легендарни за времето си, а тяхната любов много точно отразява живота в Колумбия тогава – бедност, страст, насилие и действия, които изискват безумие. След убийството на Ескобар обаче става ясно, че всъщност Валехо е единствената негова любовница, която, освен че остава жива – сътрудничи на властите, давайки информация за наркобоса.

Телевизионната кариера на Валехо, довела до запознанството й с Ескобар, започва през 1972-ра, когато става водеща на новинарско предаване, бързо натрупало популярност в Латинска Америка. Десет години по-късно, Валехо за първи път среща Ескобар на устроено от него парти през 1982-ра, където мигновено е привлечена от чара, чувството за хумор и обноските на кокаиновия лорд. Ескобар, от своя страна, е впечатлен не само от красотата и вродения финес на Вирхиния, но и от възможностите, които журналистическият статут и медийната й популярност представляват за бъдещите му политически амбиции. Години по-късно, дуализмът, определящ природата и образа на Пабло както за близките му, така и за външното око, става водещият мотив в биографичната книга на Валехо – „Да Обичаш Пабло, Да Мразиш Ескобар“ (превърната във филм с Хавиер Бардем и Пенелопе Круз през 2018-та).

Мемоарите на Вирхиния представляват изключителен поглед върху митологизираната личност на Ескобар от началото на връзката им до самия й край. В началото на 80-те, произходът на чудовищното състояние на Пабло е все още мистерия, а той е познат като влиятелен патрон на културата, социално и патриотично ангажиран, идолизиран от бедните млад конгресмен с амбициозни мечти за политическо развитие. В момента, в който Вирхиния среща Пабло, масовите убийства, полицейското насилие и политическите атентати, резултат от най-мащабния кокаинов бизнес в световен план, още не са превърнали Ескобар от строг и властен бизнесмен, в параноичен бежанец, укриващ се в изоставени ферми и евтини хотели в месеците преди смъртта си през 1993-та.

Тя го предава, след като в продължение на години го е обичала до лудост.

Предоставените от Валехо снимки, видео и магнетофонни запаси, а също така печатни документи свидетелстват за това, че за Ескобар тя е била не само страст. Тъй като прочутата актриса е имала достъп до най-висшите кръгове на колумбийския бомонд, тя е организирала срещи на Ескобар с политици, водила е преговори с журналисти и собственици на вестници за благоприятни публикации, предавала е пари за лобиране в парламента. Когато попитали Валехо какво я е свързвало с произхождащия от ниските слоеве Ескобар, който е бил нисък, дебел човек с „умъртвяващ поглед на акула“, тя казва: „Запознаха ни през 1982 г. и аз се влюбих в този силен, уверен в себе си човек, филантроп, който помагаше на селяните и беше обожаван от тях“.

Така Пабло се превръща в един контрастен образ, дълбока и многопластова личност, любовта към която представлява почти сигурен път към смъртта, било то професионална, емоционална или физическа.

Връзката на Ескобар и Вирхиния е колкото страстна и фатална, толкова и честна и открита. Той не крие от нея опасностите, на които е изложена – Вместо това й подарява 9 милиметров Барета револвер, гравиран с инициалите му. Казва й, че ще я научи как да се застреля, за да умре на момента в случай на нападение. Тя на свой ред пише: „Той ме принуди да изпитам ужас, после да забравя страха си, да взема контрол, да си представя болката... да умра от любов“.

Поръчаното от Ескобар убийство на Родриго Лара, колумбийският министър на правосъдието, бележи разпад в отношенията между него и Валехо. С упадъка на публичния статут на Ескобар след ареста му през 1991-ва, Вирхиния остава отлъчена от социалните си кръгове заради откритата й връзка с Ескобар през изминалите години. В книгата си Валехо разказва за последната си среща с Ескобар: „И двамата знаем, че това е последният път, в който го виждам жив. Той слага ръката си зад врата ми и ме целува по челото за сетен път. С очи, пълни с безкрайна тъга, се поглеждаме за последно“.

Благодарение на показанията си срещу Пабло Вирхиния е прехвърлена в САЩ и вкарана в програма за защита на свидетелите.

Смъртта на Пабло в престрелка с полицията през 1993-та шокира нацията и води до одобрението на закона за екстрадация в Щатите. Образът и историята на Ескобар се превръщат в огледало на социално- политическите условия в Колумбия през 80-те, страна, където бедността и недоимъкът покоряват и изкривяват детските мечти, превръщайки нарко бизнеса в единствен блян за бъдещ успех. Така Пабло Ескобар, макар и мъртъв от повече от двадесет години, остава завинаги вплетен в сърцето на страната си като магически вихър на невъзможното, минал през реалността и оставил своята следа дълбоко в същността на съвременна Колумбия.