На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Това е най-простата и същевременно най-сложната история на света – история за изкушение, страст, отдаденост, предателство, разочарование и болка. Изобщо история за любов. И макар че на последната страница винаги пише “Тhe end”, това, което се случва между първото и последното изречение, винаги е вълнуващо и неповторимо.

Поразителна и едновременно сърцераздирателна, страстта, която свързва най-голямата оперна певица и легендарния магнат никога не престава да очарова.

Това е по старогръцки трагичната любовна история между гръцкия магнат Аристотел Онасис и оперната дива Мария Калас.

Мария Калас е една от най-известните и влиятелни оперни певици на 20 век, станала известна със своето белканто, широк диапазон и драматични интерпретации. Репертоарът ѝ варира от класическите опери на Доницети, Белини и Росини, до творбите на Верди и Пучини, а в ранната ѝ кариера – и до драмите на Вагнер.

Родена на 2 декември 1923 г. в Манхатън в семейство на гръцки имигранти, тя е отгледана от строгата си майка, която е искала син. Лица Калас толкова е вярвала, че третото ѝ дете ще бъде момче, че след раждането на Мария, не пожелава дори да погледне новороденото в продължение на четири дни. На около тригодишна възраст талантът на Мария започва да се проявява, а щом разбира, че по-малката ѝ дъщеря също има глас, Лица започва да я кара да пее. По-късно Калас си спомня: „Караше ме да пея, когато бях само на пет, а аз мразех да пея“. Джордж Калас не е доволен, че съпругата му фаворитизира по-голямата им дъщеря и тормози постоянно малката, а Лица от своя страна все повече се озлобява спрямо мъжа си и неговите чести отсъствия от дома и често го унижава пред децата. Бракът им продължава да се влошава и така през 1937 г. Лица решава да се върне в Атина заедно с дъщерите си.

Връзката на Калас с майка ѝ продължава да се руши през годините и в разцвета на кариерата ѝ тя става обект на голям обществен интерес, особено след историята на корицата в списание "Time" през 1956 г., която се фокусира върху отношенията им, и по-късно от книгата на Лица „Моята дъщеря Мария Калас“ (1960). Мария публично казва, че обтегнатите им отношения са по вина на нещастното ѝ детство, прекарано в пеене и работа по настояване на майка ѝ.

През лятото на 1957 г. Мария Калас е просто най-известната оперна певица в света. Тя е сопраното с превъзходна техника на пеене, жената с единствения и неповторим тембър, Дивата. "Божествената“ обикаля най-големите сцени по света с коронните си Травиата, Ана Болейн и Тоска. Нейните триумфи, един след друг, я превръщат не просто в театрална звезда, а и в звезда на светските хроники. С гръцкия бизнесмен я запознава журналистката Елза Максуел, която тайно го обича, но не се и надява да се получи нещо между тях. Мястото на сакралната среща? Лидо във Венеция, 1957 година.

Магнатът е човек, постигнал абсолютно всичко сам, след като се ражда много беден. Става милиардер след Втората световна война, като купува и препродава кораби, най-вече за изключително богатото Княжество Монако. Във въпросната 57-ма и двамата са женени. Двете егигантски фигури не се влюбват веднага, все пак това е присъщо на друг тип хора. И все пак, две години по-късно страстта между тях е неудържима.

Калас напуска мъжа си. Строгите правила на католическия канон обаче забавят процеса по развода. Съпругата на Онасис от своя страна също иска неверния съпруг вън от живота си. Вече му е родила двама наследници, а и самата тя от години върти любов извън семейното ложе, така че разводът за нея е само формалност. Когато двамата прясно влюбени най-после са се освободили от брачните окови, се установяват да живеят в Париж. Мария прекъсва певческата си кариера, за да се посвети на своя любим. Тя е преминала през чудотворна трансформация и най-после се е превърнала в жената, която винаги е искала да бъде. Защото най-после обича и се чувства обичана. Изведнъж радостта от живота се е върнала и тя не мечтае за нищо друго освен да прекара остатъка от него редом до Аристотел. Като негова законна съпруга.

Двойката не слиза от заглавните страници на вестниците, а личният им живот става любима тема на папараците. Обаче много скоро животът с Аристотел се оказва истинско предизвикателство. Веднъж докопал се до обекта на желанията си, Онасис сякаш губи интерес към “завоеванието” си. Започва да изпада в странни настроения, които го превръщат в досаден и деспотичен съквартирант. Лошото е, че пренася неприятните си настроения и извън дома им. Все по-често си позволява да обижда и унижава Мария пред приятелите им, наричайки я в немалко случаи “п*тка с писклив глас”. Но поне й спестява шамарите, макар че от години му се носи славата на “боксьор”, който обича да побийва любовниците си.

През 1966 г. 42-годишната Мария съобщава на Онасис, че е бременна. Той обаче изрично й забранява да ражда детето. От страх да не загуби любимия мъж, Мария абортира – решение, за което горчиво ще съжалява до края на живота си.

През 1968 г. Мария получава нов удар от съдбата. Но тя отдавна го е предусетила. Още в деня, когато Онасис кани на “Кристина” не кого и да е, а Джаки Кенеди, тя разбира, че намеренията му не са чисто приятелски. До поканата да погостува на пословичната яхта се стига след поредица от удобни обстоятелства. След убийството на президента Кенеди, неговата вдовица търси утеха в прегръдките на няколко мъже, един от които е по-малкият му брат на Боби. Но когато и Боби е застрелян, Джаки изпада в паника. Тя е убедена, че ако някой си е наумил да избива членове на семейство Кенеди, нейните деца са следващите в неговия списък. Психическия срив на Джаки се оказва перфектният претекст за Онасис да се намеси в картинката.

Бракът с тази жена, мисли си той, ще му осигури общественото положение, за което отдавна мечтае. Затова “Заповядайте, скъпа госпожо, да си починете далеч от лошите хора на моята малка лодка, полюшвана от игривите вълни на ласкавото Егейско море!” Хм, мисли си вдовицата на свой ред, ето ти добър повод да напусна страната. Пък и ако си изиграя добре картите, бракът с богатия грък ще сложи в ръцете ми пари, с които да осигуря охолно съществуване на себе си и децата.

Когато папараци заснемат палавата вдовица да се пече по оскъден бански на палубата на “Кристина”, вестниците гръмват с укорителни заглавия: “Подобаващо ли е такова поведение за една жена в траур?”

През октомври 1968 г. Мария научава от пресата, че Аристотел Онасис се е оженил за вдовицата на застреляния американски президент Джон Кенеди. Сватбата се е състояла на остров Скорпиос – същият гръцки остров, който Онасис й е обещал като сватбен порядък преди четири години. Запитана от журналистите за коментара й относно брака на Онасис и Кенеди, Мария изрича пророческата фраза: “Боговете си знаят работата и справедливостта ще възтержествува.”

Съсипана от предателството, Мария се барикадира в парижкия апартамент, спуска тъмните пердета и отказва да разговаря с когото и да е. Месец по-късно Онасис цъфва под прозорците й и започва да подсвирква с уста така, както би направило всяко гръцко момче, за да примами любимата си да се покаже на балкона. Кълне се, че бракът му с Джаки е просто бизнес сделка, че дори не спят в едно легло и че Мария е единствената жена, която някога е обичал. Думите му някак успяват да докосната наранената душа на Мария и тя му прощава. Вече се е примирила, че завинаги ще си остане “другата жена”, но безропотно приема негласното споразумение по правилата на този шантав любовен триъгълник.

И ето ги двамата пак заедно, уж се срещат тайно на различни места в Париж, обаче от време не време се появяват хванати под ръка на разни светски събития. Богаташът не изпитва никакви угризения, въпреки че е женен отскоро, и демонстрира открито връзката си с Калас. Новата госпожа Онасис обаче не изглежда особено възмутена от случващото се. Тя също не се е омъжила за гръцкия милиардер по любов, така че докато може да пътува нагоре-надолу и да пръска хиляди долари за луксозни стоки, й е все едно с кого спи съпругът й.

Онасис започва сериозно се замисля за развод. На 23 януари 1973 г. обаче се случва нещо, което не само отвлича мислите му от развода, но и разтърсва живота му из основи. Синът му Александър загива в самолетна катастрофа.

През ноември 1974 г., докато е на турне в Япония, Мария получава съобщение веднага да се обади в Париж. Първата й мисъл е, че нещо се е случило с Аристотел. Предчувствието й не я лъже. Казват й, че той е в болница в тежко състояние в следствие на хронично автоимунно заболяване. Въпреки че са в развод и в лоши отношения, Джаки е неотклонно до леглото му, но не толкова защото я е грижа за западащото му здраве. Иска да е сигурна, че персоналът няма да допусне до сградата натрапницата Калас, ако се появи.

Шест дни преди Онасис да умре, Джаки не е до леглото му. Когато състоянието му рязко се влошава, не могат да я открият по телефона. Сестрата на Аристотел, Артемис, звъни на Мария, която от дни седи затворена в парижкия си апартамент в тревожно очакване на новини. Казва, че ако иска да си каже последно сбогом с любимия, ще трябва да го направи сега. Мария успява да се промъкне незабелязана покрай охраната и през служебния входа на болницата се добира до стаята на Онасис. Заварва го почти в безсъзнание. Без да смее да го докосне, само му прошепва: “Аз съм Мария – твоето канарче.” Казва му още, че го обича сега и завинаги, и си тръгва.

Аристотел Онасис издъхва на 15 март 1975 г. на 70-годишна възраст. Когато научават новината, Джаки веднага си поръчва бутикова траурна рокля от новата колекция на Валентино, а Мария въздъхва сякаш с облекчение: “Сега не ми остава нищо друго освен да умра.” Оттегля се в парижкия си апартамент и живее там като истинската скърбяща вдовица на починалия магнат.

На 6 септември 1977 г. Мария Калас умира неочаквано и при мистериозни обстоятелства. Дали е било естествена смърт или убийство все още никой не може да каже със сигурност. Още по-озадачаващ факт е, че въпреки немалкото й богатство, тя не оставя завещание. Затова и 12-те милиони отиват в ръцете на най-големите й врагове: бившия й съпруг, който години наред паразитира върху успешната й кариера, и безсърдечната й майка, която по време на окупацията на Гърция през Втората световна война, я кара да “забавлява” немски и италиански офицери в замяна на храна и пари.

Последното желание на Мария Калас е прахта й да бъде разпръсната във водите около остров Скорпиос, където е гробът на Аристотел Онасис. Само че желанието така и не бива изпълнено.