Антимикробната резистентност е един от най-значимите проблеми за съвременната медицина. Ако тя продължи да нараства, до 2050 г. ще има 10 млн. жертви, което е съизмеримо единствено с броя на злокачествените тумори. В световен мащаб смъртността в следствие на инфекции, причинени от резистентни микроорганизми, възлиза на над 700 000 случая годишно, 33 000 от които са в Европа. Социалната тежест от тази инфекции върху здравеопазването в Европейския съюз се е удвоила след 2007 г. и вече е по-висока от СПИН, туберкулоза и грип взети заедно.

Тревожните данни изнесе днес ректорът на Медицински университет – Пловдив и зам.-председател на Българска асоциация по клинична микробиология проф. Мариана Мурджева. Поводът бе Европейският ден за разумна употреба на антибиотиците, който традиционно се отбелязва на 18 ноември. Пред препълнената 8 аудитория тя посочи, че откритието и въвеждането на антибиотиците в началото на 20 век е довило до съществено намаляване на броя на смъртните случаи, причинени от широкоразпространени в миналото и често смъртоносни инфекции. Едновременно с това обаче, неразумното и неправилно използване на антимикробни средства в хуманната и ветеринарната медицина, води до появата и разпространението на резистентни микроорганизми, както и до липсата на ефект от лечението и повишаване риска от смъртен изход. 

„По данни на Световната здравна организация в момента се разработват много малък брой нови антибиотици и за жалост те не са в състояние да се справят с все по-нарастващия брой на резистентни микроорганизми. Всеки ден в нашата микробиологична лаборатория отриваме по няколко бактерии, които са полирезистентни. Тоест, те проявяват резистентност към цялата гама от антимикробни средства и почти всички групи антибиотици, които могат да се прилагат в нашите болници”, алармира имунологът.

Тя цитира статистика, според която около 80% от антибиотиците в хуманната медицина се използват в доболничната помощ, основно при инфекции на горни дихателни пътища, инфекции на средно ухо, риносинуити. Голяма част от тях обаче се предизвикват от вируси, а не от бактерии и използването на антибиотици при лечението не е обосновано. Така на практика половината от антибиотиците в доболничната помощ отиват за лечение на нелечими с тях заболявания.

Друг голям проблем е, че в болниците в България масово се използват евтини широкоспектърни антибиотици като цефтриаксон например и по този начин се намалява тяхната ефективност. У нас това се прави два пъти повече, отколкото е в Европа. „Толкова години вече сме зависими от клиничните пътеки и недостатъчното им финансиране и мотивът на повечето клиницисти е да използват много евтини широкоспектърни антибиотици. Да, този антибиотик потиска нашата чревна микрофлора. Но също така той селектира и резистентни микроорганизми, които живеят в нас, разпространяват се в болничната среда и предизвикват инфекции и на други пациенти. А комбинацията на тези широкоспектърни антибиотици с честата рехоспитализация води и до разпространение на резистентните микроорганизми”, обясни проф. Мурджева.

Употребата на антибиотици в извънболничната помощ у нас е на средно ниво в Европейския съюз, но в последните десет години също зачестява изписването на широкоспектърни, като цефалоспорин, например.

Проф. Мурджева посочи, че употребата на антибиотици в селското стопанство и хранителната промишленост е с не по-малко значение. В някои от смеските, с които се хранят животните, има огромни количества антибиотици. От месо се правят различни продукти, които ние консумираме, и по този начин антибиотиците попадат в нашето тяло и правят резистентна нашата микрофлора. В Европа разликите в консумацията на антибиотици чрез месни продукти варира от 4 милиграма на килограм живо месо до 100 милиграма на килограм живо месо.  

Световната здравна организация е разработила глобален план за действие срещу антимикробната резистентност. Сред основните акценти в него са по-голямата информираност на хората, профилактика срещу разпространяването на инфекции, както и оптимална употреба на антибиотици. Българска асоциация по клинична микробиология пък е предложила национален план на действие срещу тази заплаха. Той включва увеличаване на общата осведоменост на населението по въпросите, свързана с антимикробната резистентност при употребата на антибиотици, намаление честотата на случаите на вътреболничните инфекции, осигуряване на достъп до оптималния антибиотик за всеки пациент, бързи тестове при заболяване, които да определят дали става въпрос за вирус или за бактерия.

„В последните години непрекъснато подобряваме диагностичната дейност в нашите лаборатории по микробиология. Насочихме се към бързата микробиологична диагностика на инфекциите. И благодарение на апаратурата, многобройните проекти, които направихме, и разбира се, ентусиазма на моите колеги, днес можем да поставяме диагноза в рамките на 70 минути до 2 часа при критично болни пациенти. Бързата диагностика е един от подходите за ограничаване на антибиотичната резистентност. Защото когато е ясна причината за заболяването, тогава и антибиотикът може да бъде приложен много по-ефективно”, допълни проф. Мурджева.