„Неудобни въпроси“ е мястото, където обсъждаме проблемите от нашето ежедневие. Всички ние преминаваме през различни етапи в живота си и опитът, който черпим от трудностите ни би могъл да е от полза за намиращите се в подобна ситуация. И понеже вярваме, че рубриката ще помогне на много от нашите читатели, задавайте спокойно вашите въпроси. На тях отговаря клиничният психолог Карина Тонева и както етиката налага, запазваме анонимността на всеки от вас. 
 
 
 
Тази седмица в „Неудобни въпроси“ говорим за работата и проблемите, с които сме принудени да се сблъскваме ежедневно в офиса. Запитването идва от 32-годишен пловдивчанин, който работи в корпоративната среда:
 
Шефът ми е невъзможен. За всяко нещо сме виновни ние с колегите ми, а когато се опитаме да му предложим решение на проблема, изобщо не ни изслушва. Работя в тази компания откакто завърших и през годините съм добил представа какво работи и какво - не. Но с него просто нямаме диалог. Срещите се превръщат в лекции, в които той знае всичко, а някои от колегите само поклащат глава, защото не ги е грижа и искат просто да избегнат конфликт. Работата ни изобщо не върви. Аз работя за бонуси и ми е важно да си достигам целите. Не съм сигурен дали си струва всичкия този стрес. Как да се справя?
 
Образът на шефа, който описвате отговаря на един често срещан персонаж в света на бизнеса - нарцистичния лидер. Нарцистичната личност обикновено фантазира за собствената си слава, интелигентност, успехи и красота, т.е. изживява се като нещо много повече отколкото е. Не търпи критика, но обича да критикува другите. Изисква постоянно внимание и възхищение от околните и може да бъде очарователна, но в същото време е арогантна, егоцентрична и напълно лишена от емпатия. Завистлива е и вярва, че останалите й завиждат. В ежедневието ни лесно избягваме личностите от този тип, но в офиса сме длъжни да намерим език с тях.
 
Ако имате лошия късмет да попаднете на такъв шеф, имайте предвид, че той винаги ще е обграден от зависими служители - тези, които се чувстват най-несигурни. Те ще го ласкаят, ще му обръщат внимание и понякога сляпо ще се подчиняват. Те имат нужда от него точно толкова, колкото и той от тях, така че всякакъв ваш опит да се намесите е обречен на провал. Много автори определят такава работна среда като култ, в центъра на който е гуруто - нарцистичният лидер. В краткосрочен план, подобен лидер може да ръководи една компания с финансов успех, но в дългосрочен план обикновено се проваля, защото е ръководен единствено от собствения си интерес. Така че се заредете с голяма доза търпение и ползвайте няколко от стратегиите за общуване с нарцистичния шеф.
 
Ако ежедневно ви се налага да взаимодействате с човек, който има нарцистично личностово разстройство или показва характеристики на такова, има няколко стъпки, които ще ви помогнат да излезете от разговора невредими:
  1. Игнорирайте го. Не реагирайте на провокациите му - той ще намери друга жертва.
  2. Припомнете си, че не ви атакуват лично. Поведението е симптом на заболяване.
  3. Избягвайте опитите му да ви накара да се съмнявате в собствените си възприятия, спомени и изводи.
  4. Гледайте го в очите когато говорите и демонстрирайте самоувереност. Разбира се, без да сте агресивни или критични.
  5. Не се опитвайте да провокирате съчувствие, състрадание или да го накарате да види ситуацията през вашата гледна точка - той просто не умее това.
  6.  Не му се противопоставяйте в присъствието на други хора.
  7. Внимавайте с езика, който би накърнил самочувствието му - не използвайте думи като „не можеш“, „тук си допуснал грешка“, „вероятно не знаеш“ и подобни. 
  8. Ако станете жертва на лични нападки, просто кажете „Това не е редно!“ и си тръгнете.
 
Комуникацията с такъв тип личности може да бъде изчерпваща, особено в контекста на работата, където и без друго ангажиментите ви са много. Но можете да погледнете на ситуацията като на развиване на специфични умения. С времето ще отработите уменията и общуването ви ще се улесни. Ако сте доволен от позицията си и искате да се развивавате в тази компания, струва си да положите първоначалното усилие.