„Неудобни въпроси“ е мястото, където обсъждаме проблемите от нашето ежедневие. Всички ние преминаваме през различни етапи в живота си и опитът, който черпим от трудностите ни би могъл да е от полза за намиращите се в подобна ситуация. И понеже вярваме, че рубриката ще помогне на много от нашите читатели, задавайте спокойно вашите въпроси. На тях отговаря клиничният психолог Карина Бялкова и както етиката налага, запазваме анонимността на всеки от вас. 
 
 
 
Скоро копнежа за ваканция на плажа ще замени неразположението ни вследствие на смяната на сезоните и натрупаната пролетна умора и отново ще станем неефективни. Ще се обострят и вредните ни навици като хроничното отлагане. Както ни пише 30-годишна майка на две деца:
 
В тези хубави слънчеви дни, единственото, което правя с удоволствие е да заведа сина ми на тренировка. Когато имам задачи постоянно си казвам „Ще изляза докато е топло, после ще си свърша работата“, „Има време за всичко, после ще го направя“, но се улавям, че това „после“ така и не идва. Понякога дори забравям, че трябва да отида да платя сметката за тока, например. Напоследък непрекъснато се карам със съпруга си за тези неща, защото той много работи и се дразни на разсеяността ми. Как да се мотивирам?
 
В ежедневието ни често ни се налага да вършим неща, които не са ни приятни. И макар всеки от нас понякога да отлага по нещичко, има хора, при които това състояние е хронично. Студенти, които вечно отлагат ученето заради по-приятни дейности влачат изпити и се стресират до степен на панически атаки. Чиновници, затрупани от работа, винаги предпочитат да изупушат по една цигара с колегите вместо да се съсредоточат върху най-трудните задачи. Списъкът е много дълъг. Ако и вие попадате в него, положението не е безнадеждно.
 
Отлагането е заучено поведение. Тоест, това е навик, който сте придобили - никой не се ражда „хроничен отлагач“. И като всяко научено нещо, то може да бъде отучено. Когато стресът от несвършената работа ви дойде в повече е време да предприемете няколко трудни, но много важни стъпки.
 
  1. Признайте си, че отлагате
 
На всеки от нас се налага понякога да реорганизира задачите си и да отложи някоя от тях по конкретна причина. Това не е проблем. Но когато системно не вършите нищо, това вече е проблем. Застрашени сте когато изпълвате деня си с незначителни дейности, когато дълго оставяте някоя задача в списъка, въпреки че тя е важна, когато препрочитате имейли отново и отново без да взимате решение как да отговорите, когато чаката да сте в „точното настроение“, за да изпълните някоя задача и т.н.  
 
Колкото и да е трудна, скучна или непоносима дадена задача, в действителност тя няма да ви разболее ако я свършите. А когато я отлагате, натрупвате стрес, който би могъл да ви разболее. Затова, разделете се с оправданията от сорта на „Ще го направя, когато ми остане време“, „Работя по-добре под стрес“, „Трябва да стане еди-какво-си преди да започна“, „Трябва да съм в подходящото настроение“. Бъдете честни със себе си - нищо от това не е вярно! 
 
  1. Съсредоточете се върху последствията
 
Отлагачите обикновено се фокусират върху краткосрочните ползи - чрез избягването на задачата избягват неприятните усещания, свързани с нея. Рядко мислят за последиците, докато не се сблъскат с тях директно. Задайте си въпроса „Какво бих спечелила, ако изпълня задачата си?“ 
 
Ако дълго сте отлагали разчистването на килера, например, представете си, че влизате в него когато е вече опразнен и приятното чувство от това. Представете си колко пари можете да изкарате ако продадете всичко излишно в него в OLX. И разбира се, награждавайте се за постигнатото. Тогава, когато успеете да свършите една поставена задача, подарете си награда - отпуснете се пред любимия сериал, проверете си стената във Фейсбук и т.н. - но само след като сте изпълнили задачата.
 
  1. Организирайте времето си
Никога няма да осъзнаете с колко свободно време разполагате, докато не го видите начертано пред вас. Извадете календара. Отбележете там всичко, което трябва да свършите точно както правите когато имате важна среща. Когато изготвяте този календар, бъдете реалистични. Ако ви е трудно да ставате рано, например, не отбелязвайте физическите упражнения, които искате да започнете в 6:00 сутринта - оставете ги за обедните или привечерните часове. 
 
Да сте реалистични означава да съобразите какво можете да направите в отделеното време според възможностите си. Изоставащият студент, например, не може да прочете целия учебник за два часа. Но  може да си изготви план в тези два часа по колко урока на ден да прочита и колко упражнения да направи. Така ще се чувства по-малко натоварен и по-способен да вземе изпита си. 
 
  1. Контролирайте работната си среда
 
Работната ви среда може да спомогне, но може и да попречи на вашата продуктивност. Подрънкването на телефона когато получавате известия в социалните мрежи, обаждания от приятели - това е разсейване, което намалява способността ви да работите. Така че в часовете, в които сте отбелязали, че вършите нещо, изключете звука. 
 
Когато сте вкъщи и трябва да измиете чиниите, да пуснете пералнята, да подредите гардероба на децата, но през това време лаптопът ви седи отворен на масата в хола, трудно ще устоите на изкушението да погледнете какво публикуват вашите приятели или да изгледате клипче с рецепта за вечерята, която искате да сготвите. Просто го изключете и преместете оттам!
 
  1. Отнасяйте се добре със себе си
 
Отлагачите проявяват две чести тенденции - перфекционизъм или самообвинение - и двете са изключително вредни. Перфекционистите избягват да започнат дейност, защото предпочитат изобщо да не се захващат с нея пред това да я изпълнят що годе задоволително. Те чакат и чакат най-добрия момент да започнат, а той може никога да не дойде. Съсредоточете се върху това да се справите по-добре, вместо това да се справите перфектно. Наполовина свършената работа е по-добре от изобщо не започнатата работа. 
 
От друга страна, онези, които се самообвиняват през цялото време също затъват в непродуктивност: „Защо не започнах по-рано?!“, „Никога нищо няма да направя както трябва!“ и т.н. Простете си и вникнете в причините за предишния ви неуспех - какво се обърка, защо не се справихте - страх ли беше, тревога, неяснота или нещо друго? Разберете причините за провала си, за да решите какви стъпки да предприемете вбъдеще, така че той да не се повтори.