Може ли Община Пловдив да си позволи да плаща хиляди евро на квадратен метър, само и само да спаси един малък имот в центъра на града? Кои са приоритетите на градските власти и къде трябва да бъдат насочени енергията и най-вече средствата? Това са въпроси, които изникват след невиждания търг, на който лично кметът Костадин Димитров наддаваше за скромен парцел в центъра на Пловдив.

1,56 млн. или 3 млн. лева – дотам достигна сумата за имота от 449 кв. м на ул. „Трайко Китанчев“, който е 3/5 общинска собственост. Ако новият търг с другия съсобственик – „Херастрой“, отново бъде спечелен от Община Пловдив, местният парламент ще трябва да вземе решение дали да плати на частника за 180 квадрата сумата от 624 000 евро, или 3467 евро на квадратен метър.

Кметът предложи 1,5 млн. евро на търг при ЧСИ с 20 фирми за имот от 449 кв.м в Пловдив!Община Пловдив притежава 3/5 от парцела на ул. „Трайко Китанчев", предстои второ наддаване

Похвално е желанието на Община Пловдив да запази имот, който твърде вероятно би бил застроен в и без това презастроена зона – в района на бившето кино „Кочо Чистеменски“. Това обаче може да доведе до опасни прецеденти, както и до загърбване на приоритети, които през годините са били поемани не към друг, а към пловдивчани.

На първо място, сумата от 3 млн. лева, на която кметът оценява имота на ул. „Трайко Китанчев“, е равна на бюджета на градската управа за отчуждаване на терени за важни инфраструктурни проекти. Ако се тръгне в посока да се плащат подобни суми за такъв тип имоти, Община Пловдив ще трябва да жертва бюджета си, само и само да прави делби с частници.

Подобни казуси има из целия град, а със сигурност този търг ще накара много собственици да протрият ръце за солидни суми и да поискат съдебна делба на имоти с общинско участие. Така Пловдив може да се окаже в ситуация, при която целият строителен отдел да обикаля дела и търгове при ЧСИ, защитавайки имоти с общинска съсобственост.

А приоритетите? Освен големите инфраструктурни проекти, като развръзките от южната страна на пробива на Централна гара и разширението на основни улици и булеварди, се отваря въпросът и за не по-малко важна тема – зелените пространства и социалната инфраструктура.

Най-известният казус в Пловдив е този с парка зад хотел „Санкт Петербург“, който преди повече от пет години доведе до сериозно гражданско напрежение, а в същото време все още има редица висящи съдебни дела. Към днешна дата не изглежда да има друг изход от ситуацията, освен Община Пловдив да откупи парцела от 16 дка, собственост на „Парадайс Гардън Резидънс“.

В края на миналия мандат Общинският съвет взе решение имотът да бъде включен в Годишната програма за разпореждане с имущество на Община Пловдив, за да се сложи край на дългогодишния казус. Въпреки постоянните заявки на градската управа, че се търси именно такова решение, реални стъпки така и не бяха направени. В анализа за изпълнението на Годишната програма за 2024 г. срещу идентификатора на имота стои единствено: „Не са предвидени средства в бюджета“.

През пролетта на миналата година излезе кратко съобщение, че кметът, собственикът на парка и граждани са седнали на една маса, за да търсят изход от казуса. Тогава кметът е предложил 1 млн. евро за имота, докато собственикът разполага с изготвена пазарна оценка за близо 10 млн. евро. Повече от ясно е, че това е било опит за замитане на проблема, а не за неговото решаване.

Тук изниква и въпросът: след като Община Пловдив е склонна да плати близо 3500 евро на квадратен метър за имот, върху който може да изгради единствено паркинг, на колко би оценила квадрата от 16 дка парк и озеленяване? И какъв сигнал изпраща това към останалите собственици на подобни имоти?

Именно тук се сблъскват приоритетите и правилното разходване на публични средства, които никак не са безкрайни – дали Община Пловдив ще реши проблема с малък парцел от под 500 кв. м, или ще работи в посока запазване на зелени площи и изграждане на съвременен парк за един от най-големите квартали на града. И това е просто пример, защото терени с такова значение за бъдещето на Пловдив има немалко.

Защото, когато Община Пловдив е готова да плаща рекордни суми за малки имоти със спорно обществено значение, неизбежно възниква съмнението дали публичният интерес действително е водещ. Особено когато далеч по-важни за качеството на живот в града проекти продължават да стоят на пауза.