„Тежките времена раждат силни хора….“

НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН! НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО! ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ!

На 18.10.2025г. се навършват 81 години от Първия боен ден на Парашутната дружина-Първото парашутно поделение в БА.

Парашутната дружина е записала с кръв и героизъм завинаги славни страници във военната летопис на България.

На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. От тази дата е положено и началото на бойното използване на парашутните поделения в БА.

Участие на Парашутната дружина в боя за височината Стражин

Първоначално, Парашутната дружина е предадена към 2-ра пехотна Тракийска дивизия с командир г-л майор Никола Ганчев.

През периода 10-17 октомври частите на 1-ва армия се подготвят усилено за решително настъпление с цел да пробият немската отбрана по линията с.Петралица – вис. Стражин и се явят във фланг и тил на силно укрепената Страцинска позиция, като по този начин си разчистят пътя към градовете Куманово и Скопие.

Сутринта на 17 октомври командирът на 2-ра Пехотна дивизия извиква командирът на Парашутната дружина и му поставя бойна задача. Парашутната дружина трябва да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето Крива паланка – Куманово, в направление на вис. Стражин - с.Чифте хан. Вляво от нея е 9-ти пехотен полк, който трябва да настъпи в направление на вис. Стражин –с. Псача. На командирът на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. В дясно от дружината е 6-ти пехотен полк от 1-ва пехотна дивизия, а зад него в резерв е 1-ва дивизионна тежкокартечна дружина, която следва да отдели една тежкокартечна група за поддръжка на парашутистите. Командирът на дивизията придава на Парашутната дружина 6 щурмови оръдия за огнева поддръжка и 2 миночистачни отделения.

Пред фронта на Парашутната дружина се знае, противникът разполага с около рота, заела позиции на южната част на хребета и около ботальон, укрепил се по билото на вис. Стражин. Подробни разузнавателни данни за противника, като огневи точки, опорни пунктове, заграждения и минни полета в района на шосето липсват.

Следобед на 17 октомври командирът на дружината отдава бойна заповед пред командирите на роти. Към 22 часа на 17 октомври дружината заема изходни позиции. В 06.01 ч. на 18 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината тръгват в атака. Атаката на дружината се проваля и към обяд подразделенията й са отхвърлени почти на изходни позиции, при това дружината понася големи загуби в жива сила. Причини: прекалено високото самочувствие, неподплатено с боен опит; ограничено време за подготовка за настъпление и липсата на време за провеждане на разузнавателни мероприятия; недостатъчна артилерийска подготовка в участъка за настъпление; твърде разтеглен фронт за настъпление-около 3 километра; дружината атакува в една линия, а наблизо зад нея няма друго подразделение на дивизията, което да я подкрепи при нужда, а резерва на дружината е само един взвод, който се оказва крайно недостатъчен; много лоша свръзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е само с три радиостанции, а телефонни линии между подразделенията и щаба не са прокарани; противникът е бил с изключително богат боен опит и съвременно въоръжение и снаряжение, и е изградил много добра отбрана в инженерно отношение.

Само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени, което е малко над 15% от ЛС на дружината.

 След отчитане на слабостите, корекция на задачите, проведена 50 минутна артилерийска подготовка и бомбардиране от въздушната ескадра на немските батареи, настъплението е подновено.

 В 14.50 ч. подразделенията на Парашутната дружина преминават в настъпление. След две атаки на дружината и частите на 2-ра пехотна дивизия са овладяни ключови немски позиции, разположени по билото на вис. Стражин, като: 1-ва лекопарашутна рота овладява немските позиции на вис. Цицката; 2-ра лекопарашутна рота завземат основните позиции на врага на Терасата  така вклинилите се части в противниковата отбранителна линия принуждават немците да се изтеглят през нощта към силно укрепената Страцинска отбранителна позиция.

Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигната с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени.

За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.

За значението на Парашутната дружина при овладяването на Стражин, говори факта, че на една среща на фронта между Стойчев, генерал Фердинанд Козовски и главнокомандващия българската армия генерал Иван Маринов, последният пита генерал Стойчев: -„Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“ Без да се колебае, командващия 1-ва армия отвръща: „Защото нямаше кой друг да направи пробива!“

ЗАЩО ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА ПОНАСЯ ТОЛКОВА ГОЛЕМИ ЗАГУБИ В ПЪРВИЯ СИ БОЕН ДЕН?

Защото, независимо от това, че Парашутната дружина е била:

-обучена в Германия;

-въоръжена с най-новите и най-модерни системи автоматично стрелково въоръжение, специално оборудване и парашути в БА, закупено и доставено от Германия;

-преди участие във войната провежда редовен учебен процес като се отработват практически въпроси по десантиране, тактика на действие на десанта, извършване на диверсии, както се изпълняват и парашутни скокове;

-Командването на Първа армия през този период, поради непознаване на истинските бойни възможности и подготовка, не е използвало Парашутната дружина по предназначение-извършване на десантни операции, разузнаване и диверсионни действия (само с едно изключение за две отделения) в тила на противника, а я използва само (основно) като щурмово подразделение.

И така на  паметния 18 октомври 1944 г., Парашутната дружина участва за първи път в реални бойни действия. Първото настъпление на Парашутната дружина в боя за височината Стражин е провалено, а парашутистите понасят големи загуби - 25 убити и 40 ранени.

Причините за това са били следните:

-от една страна: високото самочувствие на парашутистите и липсата на боен опит; ограничено време за подготовка за настъпление и липсата на достатъчно информация за обектите на  противника; недостатъчна авиационна и артилерийска подготовка в участъка за настъпление; твърде разтеглен фронт за настъпление в един ешелон и без наличие на достатъчно резерви; много лоша връзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е само с три радиостанции, а телефонни линии между подразделенията и щаба не са прокарани);

-от друга страна, наличието на противник с много богат боен опит, добре построена отбрана с изградена силно укрепена линия с дълговременни огневи съоръжения по господстващите височини и наличието на модерно автоматично стрелково оръжие, минохвъргачки и артилерия.

На фона на проявения героизъм от Парашутната дружина през „Първата фаза на втората световна война особено драматична е - геройската смърт на ефр. Никола Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай. По време на втората атака на вис. Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер. Ефр. Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него. След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:

„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница „Ганка”. Ако печеля, печели българският народ.