Ресторантьорската гилдия продължава да е на нокти. Противоречиви изявления на правителството, което се опитва да лавира между съветите на лекарите и нуждите на бизнеса, продължават да внасят все повече неяснота в съдбата на заведенията у нас. 

Вчера стана ясно, че има драстично разминаване между очакванията и исканията на бранша и вижданията на властта за режима на работата на ресторантите и всички останали видове заведения. Ресторантьорите настояват да отворят на 1 февруари, ала първоначалното предложение на правителството е далеч изместено във времето - около 20 февруари. Друга спорна точка е т.н. вечерен час, тъй като се гласеше заведенията да отворят с ограничението на хотелските ресторанти, т.е. до 22 часа. 

Още един пункт всява раздор, а именно капацитетът, който е заложен до 50%. Това обаче притеснява редица ресторантьори, тъй като вещае далеч по-занижени обороти. Усилвател на напрежението са и други предложения, лансирани през последните дни като поетапно отваряне първо на заведенията в курортите, а едва по-късно на тези в градовете. И докато хиляди не знаят ще започнат ли работа, двойният стандарт продължава да съществува - хотелите работят на пълни обороти, включително ресторантите в тях, а останалият бизнес се бори за оцеляване заради хиляди неуредици като забавяне на помощите за персонала. 

Как се стигна до тук, за какво настояват браншовиците и ще се стигне ли до модела Италия, за който заплашиха вчера съдържателите на заведения, вижте в интервюто с председателят на БХРА-Пловдив Еньо Енев. 

- Какво мислите за двойния стандарт – ресторантите на хотелие да са отворени, докато всички други заведения да продължават да имат забрана за посрещане на гости?

- Ресторант в хотел и ресторант без хотел е едно, считат всички в БХРА. Аз не виждам да се различават по нещо. Не е справедливо към колегите едните да работят, а другите не. Ако има чак такава голяма опасност, затваряш всичко, а в другата хипотеза – отваряш всичко. Ние разбираме – ако бяха затворили хотелите, системата щеше да гръмне. Не могат да се изплащат обезщетенията на такива големи обекти, но от друга страна не може и хората да се хранят на нощното шкафче или в леглото. Така от кумова срама разрешиха да работят хотелите до 22 часа само за гости на хотела. Тук обаче отново влизаме в противоречие. Гостите на хотелите са от цяла България и от чужбина и има по-голяма възможност за пламване на огнище, което в крайна сметка при завръщането на гостите по родните места да доведе до голямо разпространение. Заведенията в районите на града или селата, обикновено си имат своя, твърда клиентела, която и извън това място общува.  Така реално не се създава допълнителна предпоставка за обмен за заболявания.

- Какво мислите за вечерния час?

- Изказването на министъра на здравеопазването, че ресторантите работят до 22 часа, защото COVID-19 се разпространява след този час – звучи много странно. Хлябът е в тях, те режат, те решават. Ние сме длъжни да изпълняваме заповедта на министъра и го правим. Разбира се с изключение на някои колеги, които опитаха да шикалкавят.

- Но все пак не сте съгласни с ограниченията.

- Нагласите на колегите са, че чашата на търпението прелива. Хората са готови и на крайни мерки. Може би в Италия колегите запалиха искрата и голяма част от бранша при нас е съгласен да предприемем такива действия. Гладът е по-силен от тока, в края на краищата. Бихме искали да попитаме здравният министър – неприоритетните очевидно в момента за вас ресторанти и хотели, когато храниха и продължават да хранят медиците на първа линия в ковид-19 отделенията, са или не са приоритет?

- Защо според вас заведенията са сочени за гореща точка на разпространение на COVID-19?

- Необяснимо е, предвид наличните данни. В момента по статистика няма един случай на заболял от коронавирус в хотел или ресторант. Причините са очевидни – санитарно-хигиенните мерки, които предприемат колегите, са на изключително високо ниво. Включително вкараха UV лампи, с които да правят пълна дезинфекция. Имат модерни климатични и вентилационни системи с филтри, които пречистват прекрасно въздуха. Такива системи в училищата няма. Използват се скъпи препарати за дезинфекция, спазва се строг протокол за чистота и хигиена. Тоалетните се чистят, ако не след всеки клиент, то на много чести интервали. Мога да споря, че подобна хигиена не се спазва дори в болници. Тук искам да подчертая, че в ползва на тези констатации са и докладите за авиоиндустрията. За 2020 година от март до май, през големият пик на първата вълна на COVID-19, по статистика на авиопревозвачите през периода са прелетели над 1 милиард пасажери. Сред тях има 0,1% заболеваемост – незначителен дял. Това иде да покаже, че трябва да се търси някъде другаде причината. Предполагам, че учените и медиците знаят какви мерки трябва да се вземат. Но пък нека, когато се решава нещо, да бъдат поканени и браншовите организации. А не да ни вкарват, когато ножът опре до кокал с цел туширане на напрежението.  

- Каква е ситуацията в бранша в момента?

- Нашите физически и психически предели са минати, много колеги изнемогват. Помощите за бранша се бавят по независещи от нас причини. За някои те ще дойдат, когато вече са фалирали. По наши вътрешни анализи, 30% от бранша няма да могат да рестартират дейността си, когато най-накрая бъде позволено да отворим. Ако не се отворят заведенията и не дойдат своевременно финансовите обезщетения, този процент ще се увеличи.

- Каква част от обезщетенията за бранша за получени?

- Както по мярката „Запази ме“ са изплатени само 24 лева, т.е. е изплатен само 1 ден от започването на действието ѝ, така и парите по мерките 60/40 и 80/20 се бавят. Когато говорим за цяло домакинство, което до скоро е било в бранша, нали се сещате, че то няма как да чака до неизвестна дата – то има нужда от пари, за да оцелее тук и сега. Може да си представите какъв е ужасът за хората, които нямат никакви приходи. И този проблем не е само за бранш заведения, а за цялата верига, включена в него – доставчици, музиканти, артисти, помощен персонал, транспорт и още редица звена от сферата ни. Всичко се счупи, както каза Борисов. Чашата прелива. Само през първата седмица на януари в България има регистрирани 16 000 безработни от бранша ни.

- Какви са изходите, перспективите и евентуалните решения, които ще помогнат на бранша да изплува?

- Според мен всичко е въпрос и на дебат и отстояване на нашите искания. Ако ние не посочим правилната посока, те трудно ще я намерят. Именно хората, които практикуват и са експерти в дадено поле, знаят най-добре къде са най-големите проблеми в бранша. Затова заставаме категорично зад няколко искания, това са:

  1. Изплащане незабавно на обезщетенията по мерките за подкрепа на бранша. Никакво бавене в помощите, тъй като това води до губене на персонала. В последствие при отваряне проблемът с работещите ще се върне като бумеранг към ресторантьорите.
  2. Кредите, които сме теглили, във връзка оборудване, строителство, оборотни средства и т.н. – да бъдат разсрочени.
  3. Да се отпуснат безлихвени кредити със срок от 2-3 години, за да се рестартира бизнесът и да стъпи на крака. Ние сме в средата на зимния сезон, когато през миналите години вече имаше заявки за летните месеци. Много е стресиращо, защото като няма резервации на туристи, няма оборотни средства. Ако няма такива, всичко зацикля и се влиза в дългова спирала, завършваща с фалити.
  4. Кметовете по градове да спрат да изискват такса смет за целия период на забрана за работа на заведенията с клиенти. Както бе премахната такса тротоарно право. Трябва да отпадне или поне да се намали и данък сграда. Не можеш да изискваш такси от забранен на правителствено ниво бизнес.

Това са неща, които просто ще дадат възможност на бизнеса да просъществува, това са нещата, за които Пловдивското дружество на ресторантьори и хотелиери "Тракия" към Българската хотелиерска и ресторантьорска организация настоява. Надяваме се, че ще вземат далновидно решение и ще отпуснат мерките, за да може колелото, макар и слабо да се завърти.

 

Собственици на заведения в Пловдив за мерките: Подигравка, геноцид, чашата преляВижте мненията на известни ресторантьори