Вандализмът на Сахат тепе продължава с пълна сила и бележи нови върхове. Старата Часовникова кула, която е паметник на културата, днес е осъмнала със забит във вратата лост.
Часовникарят, който ежеседмично се грижи за механизма, днес сутринта се е натъкнал на възмутителната гледка. Огромен лост стърчал забит в дървената врата, а наблизо се търкаляла бутилка от бира и няколко откъртени плочи. Вандалите очевидно са се опитали да разбият вратата и да проникнат в кулата, но не са успели и са се отказали по средата на начинанието си.
Часовниковата кула в Пловдив е сред най-старите в цяла Европа и е паметник от периода на османското владичество. Тя е служила за модел при изграждането на часовниковите кули в Трявна, Карлово и Карнобат. През 1927 г. кулата е обявена за народна старина, а през 1995 г. – за архитектурно-строителен паметник на културата.
Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е вдигната на хълма още в периода 1578–1611 г. Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 г. е записал че на едно от тепетата има часовник, който отмерва часовете по „френски“.
В началото на XIX в. дървената конструкция на кулата била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. започва строителство на кулата от камък. В сегашния си вид тя е завършена през 1812 г. и е висока 17,5 м. Името на майстора не е известно, но като модел са били използвани морските фарове.
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, тепето Данов хълм е наименован Часовия хълм. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена. През 1909 г. каменният градеж е ремонтиран от бригада брациоговски майстори.
През 40-те години на ХХ в. часовникът спира да работи. Той е демонтиран и предаден на Етнографския музей в града, а след това загубен. След това е възложено на карнобатски майстор майстор Димитър Тодоров да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 кг.
В първите години на XXI в. сградата на часовниковата кула е разбита, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. Той и до днес се грижи за часовника и той е човекът, натъкнал се на вандалсакат гледка.
За съжаление варварските посегателства на един от символите на Пловдив вече се превръщат в ежедневие. Миналата седмица TrafficNews съобщи за ученици, които драскат по фасадата на Певческо дружество "Ангел Букорещлиев". Два дни по-късно охранителните камери заснеха други непълнолетни , които рисуват по указателната табела. Всички табели на хълма са в отчайващо състояние - издраскани с графити, като информационният текст изобщо не се чете. На хълма вече почти няма скала или стена, която да не е надраскана с графити. Алеите са покрити с фасове, а една от алеите , водеща към кулата ежедневно се превръща в паркинг.
От район "Централен" коментираха, че от няколко години има разработка за видеонаблюдение на Данов хълм, който е паметник на културата, но към този момент в бюджета няма заложено финасирано.
Хълмът се намира на метри от Главната, изключително достъпно и любимо както на пловдивчани , така и на туристите , които минават през града. От върха се открива 360- градусова гледка към целия град.
Необходими са спешни мерки за почистване и охрана на мястото, което носи името на един от най- ярките ни възрожденци, наричан Апостола на народната просвета. Книжовникът Христо Г. Данов не заслужава подобно отношение. Пловдивчани също.
Патрули на Общинска охрана ще пазят Сахат тепе от драскачиХълмът е в изключително занемарен вид