Почина игуменията на Калоферския женски манастир Валентина. Тя е един от най-обичаните автори на духовна литература у нас и остава в сърцето на хиляди с беседите си за доброто.  

Забележителното за манастира е, че той е известен като люлка на девическото образование у нас през XVIII и XIX век. Обучението се провеждало в килиите, поради което училището се нарича килийно. То било прочуто в цялата ни страна. От всички краища на България идвали момичета да се обучават и после откривали по родните си места първите девически училища. Първата българска учителка Анастасия Димитрова се е учила в този манастир и после открила в родния си град Плевен първото българско училище. Но най-значимо е това, че манастирът успява да запази монашеския дух и да съхрани доброто духовно предание. 

Духовният живот в манастира се подържа от игумения Валентина Друмева и единадесетте монахини, които населяват светата обител.

Игумения Валентина се отдава на сериозна изследователска дейност в манастира. Автор е на повече от 40 книги – документалистика, стихосбирки на религиозна тематика, учебници по вероучение. Изследовател е на преследването на свещеници по времето на тоталитарния режим преди 1989 година. Разкрила е съдбата на 468 Божии служители, 92 от които са убити от режима. Всяка от тези истории е разтърсваща, но монахинята успява да ги разкаже правдиво и интересно, без да ги политизира.

Въпреки възрастта си, игумения Валентина продължава до последно да въвежда в тайнството на християнството много млади хора, сред които са и децата на нейните първи ученици. Самата тя няма духовно образование. Завършила е математика, но след едно случайно минаване през манастира, за да види своя позната, открива призванието си.