Пловдив иска от държавата управлението на Античния стадион на Филипопол. Това предложение на кмета Костадин Димитров ще бъде разгледано и гласувано в Общинския съвет, тъй като срокът на предходния договор е изтекъл през 2022 г.

Археологическите сведения за Античния стадион са от 20-те години на 20 в. Обектът е регистриран като паметник на културата с национално значение през 1995 г. Реставрацията и експонацията му в днешния му вид бе реализирана със средства от Норвежката програма.

Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. при император Адриан. Разположен е в северния край на укрепения град. Бил е с дължина 250 метра и 50 метра ширина. Събирал е 30 000 човека.

Според епиграфските и нумизматични паметници в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и с образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол. Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати на места от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, а челата на някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. На пл. “Римски стадион” е експонирана северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Под амфитеатралните редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица, прокопан в естествения терен. Над свода е била изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрит сектор от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.; през ІV в. тази зона е пресечена от античен акведукт.

Всички археологически паметници в България са със статут на недвижима културна ценност от национално значение. Те са държавна собственост и само с решение на Министерски съвет могат да бъдат предоставяни за управление за срок от 10 години.