Беше ужасно. С тези думи и искрени съболезнования започнаха обясненията на Петър Маринешки, подсъдим за тежката катастрофа с двама загинали край Кадиево.

Припомняме, че Петър Маринешки е привлечен за това, че  при управление на лек автомобил БМВ с пловдивска регистрация, е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смърт на 16 и 17- годишни момчета, както и средна телесна повреда на друго 16-годишно момче, довела до трайно затруднение на движенията на дясната му ръка, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – марихуана, и е настъпила смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на едно лице. 

 

Оцелелите след мелето край Кадиево: Маринешки ни вадеше от колата, не е карал бързо и не е употребявал дрога

В съдебна зала: Петър Маринашки призна вина, но не и фактите в обвинението

 

„Съболезнования на близките на моите приятели. Викторчо и Тошко не бяха само мои приятели, а мои братя. В деня на катастрофата бях на работа, около 10:00 часа при мен дойде Тошко. Питаше ме какво ще правя следобед, а аз му обясних, че ще пътувам до Пловдив, за да си взема гумата, която спуках преди дни. Той поиска да дойде с мен. Обадих се на Виктор, за да му честитя именния ден и тогава той каза да празнуваме заедно. Казах му за плана за пътуване към Пловдив. Той покани Николай Лисков и Георги. Към 15:20 тръгнахме към Пловдив. Спряхме само на бензиностанцията в Кадиево, за да посетим тоалетната. Бавихме се около 10 минути и потеглихме. Малко след това Виктор, който седеше на задната седална зад мен, започна да се шегува и да се закача. Няколко пъти ритна седалката ми. Казах му да спре, погледнах го дори в огледалото. Но продължи. Тогава пуснах с дясна ръка волана и с нея ударих крака на Виктор. Когато отново погледнах към пътя, срещу мен имаше кола, която беше почти в средата на пътя, леко настъпила маркировката. Върнах дясната си ръка на волана и дадох леко надясно. Тогава колата поднесе, загубих управление, навих волана, опитах да натисна спирачка. Дървото идваше все по-близо до колата и настъпи удар. За секунди загубих съзнание. Когато се съвзех Тошко бе в средата на колата, течеше му кръв от устата. Беше в безсъзнание, както и останалите. Всичко бяха окървавени, гледката бе страшна”, каза през сълзи Петър Маринашки. Треперейки той продължи с разказа си.

„Веднага слязох, извадих пръв Жоро, който седеше зад мен. След това извадих от колата Виктор, който бе в средата. Не можех да извадя Тошко и Ники, тъй като десните врати бяха смачкани и не се отваряха. Дойдоха хора, свидетели на инцидента. Помагаха ми. Един едър мъж ми каза да ритна вратата. Така извадихме Ники и Тошко. Дойде полиция. Униформените ме дръпнаха от колата и започнаха да проверяват документите, направиха ми тестове и ме откараха в районното. Там стоях няколко часа, а след това с белезници ме откараха към Трето районно в Пловдив. Искам да кажа, че не съм употребявал дрога преди инцидента, както и 2-3 дни преди това. Преди  години съм опитвал, за да знам какво е. Много неща се изписаха срещу мен, дори от семейството на Виктор и Тошко. Никога обаче не се каза, че аз карах на училище Виктор. Возил съм и Галина, тя знае как шофирам”, добави още младежът. Маринашки бе категоричен, че не е управлявал колата с превишена скорост.

По думите му скоростта на движение през цялото време е била около 70-80 км/ч. Шорирал е внимателно, тъй като е бил с резервна гума и е знаел, че може да стане „беля”, ако кара бързо.

По време на делото днес бяха разпитани още двама свидетели, проведени бяха и три очни ставки.

Един от очевидците бе полицаят пръв пристигнал на местопроизшествието. Полицай Юруков е взел пробата на Петър алкохол и наркотици.

„И двете бяха отрицателни. Момчето обясни, че някой от пътуващите отзад е ритал седалката му и той е отклонил вниманието си, така е загубил управление над возилото и се е стигнало до удара. Откарахме с патрулка Маринашки. Ден по-късно в районното дойде Иван Домусчийски по прякор Кача. Той поиска да види колата, но тя бе в Пловдив. Тогава пред колегите каза, че преди катастрофата е видял Маринашки да пуши трева. Веднага сигнализирахме до прокурора, който издаде заповед за кръвна проба. Аз лично отидох в ареста и взех Маринашки, за да го откараме до лечебно заведение за кръвна проба. Той обаче не искаше да даде кръв, като обясни, че не може да плати. Тогава му обясних, че не се плаща пробата и той напълно съдейства”, каза полицай Юруков.

Интересни бяха сведенията му, които коренно противоречаха на всички разпитани до момента свидетели. По думите му, когато е пристигнал с колегите си, все още е нямало хора да помагат. Други очевидци обаче са категорични, че патрулът е пристигнал след като телата са били навън.

Разпитан бе и пастрока на Николай Лисков, който заяви, че не знае нищо за инцидента и никога не е говорил с доведения си син. Интерес предизвикаха думите му, че дори майката на Николай и негова съпруга не му е споделяла нищо.

Това наложи да бъде поставен в очна ставка с Тодор Бараков и майката на Тошко. Според последните в деня на погребението Стоян Велков му се е обадил, за да изкаже съболезнования. Тогава е казал, че майката на Николай му е казала, че Маринашки е карал с над 120 км/ч. Майката на последния дори е поискала да плати лечението на Лисков. Велков отрече и дори обвини Бараков, че го е заплашвал. 

Разпитан бе  отново Николай Лисков, който отново каза, че Петър е карал под 100 км/ч. Заради това бе проведена и трета очна ставка – между него и друг свидетел – Васил Карауланов.

„На 12 ноември посетих Ники в болницата. Там той ми каза, че Петър е карал с висока скорост, над 120 км/ч.”, каза Карауланов.

„Не е вярно. Не съм казвал това и аз казвам истината”, каза пък  Лисков.

След разпитите делото премина във финална фаза. Към момента всички страни излагат последните си думи и до края на деня Петър Маринашки ще се сдобие с присъда.