В известен ресторант на Пещерско шосе един обикновен обяд се превръща в показателна картина за това как функционира градът под тепетата, или по-точно как не функционира. Пред заведението – дълга редица автомобили, паркирани след знак, който ясно забранява спирането. Пътното платно е стеснено, видимостта – намалена, а за пешеходците и шофьорите остава единствено да се приспособяват към чуждото удобство.

Появяват се два патрулни автомобила. Без сигнал, без скандал. Полицаите започват да пишат фишове. И тогава се случва най-абсурдното – не в действията на контролните органи, а в реакцията на хората. Или по-точно – в липсата на такава.

Над десет автомобила, всички с водачи, обядващи вътре. Коментарите, подхвърляни между хапките, звучат почти като житейска философия на незначително нарушение:

„За един фиш няма да си развалям обяда“, „Да си пишат“, „Ще го приспадна от бакшиша“. Хора, изглеждащи нормално, с семейства, от средната класа – не агресивни, не маргинализирани, а именно онези, които би трябвало да са гръбнакът на общественото чувство за ред.

Никой не излезе. Нито един.

И тук става ясно, че проблемът не е само в нарушителите. Проблемът е в общинската политика, която допуска безразличието да стане системна норма. Санкциите, налагани от полицията, очевидно не възпират. Фишовете се възприемат като разход, а не като последица. И точно там стои знакът за паяците -  онези, които реално променяха поведението на обядващите. Тогава реакцията беше мигновена, автомобилите се местеха, а улицата оставаше проходима.

Новият-стар директор на ОП „Паркиране и репатриране“ Ненко Калакунов - обаче не мисли така. Той не вади паяците в дъждовно време, не вади във влажно време – пазил служителите уж, или паяците си, или нарушителите.  Но всъщност това пазене е погазване и то не на друго, а на реда под тепетата.

Пловдив има нужда от различен подход. Не от символичен контрол, а от реално прилагани мерки. Общината и пътна полиция трябва да признаят очевидното: фишовете са загубили възпиращия си ефект. Град с натоварен трафик, гъсто строителство и постоянно увеличаващ се автомобилен парк не може да си позволи модел на „санкция без последица“.

Сцената в  ресторанта не е анекдот, а симптом, който поставя въпрос по-голям от паркирането: можем ли да очакваме обществена отговорност там, където институционалната отговорност е половинчата? И ако правилата важат само когато е неудобно да бъдат нарушени – изобщо имаме ли правила?

Отговорът, колкото и прост да изглежда, изисква воля: Пловдив има нужда от връщане на ефективния контрол. Паяци са нужни – не като наказание, а като напомняне, че градът е общ, а улицата не е частна привилегия.

Завръща ли се хаосът с паркирането в Пловдив? Нарушителите ликуват с новия стар директор ВИДЕОКолите пред ресторантите на бул. „Пещерско шосе" отново спират необезпокоявани