В последната среща с автор преди Коледните и Новогодишните празници, Литературен салон „Spirt&Spirit” посрещна  една от българските поетеси, която говори, пише, а както сама си призна, и сънува на български и на английски език. Тя е Катерина Стойкова, родената в Бургас авторка, която понастоящем живее в САЩ, пише на два езика и има собствено издателство. Модератор на срещата беше Ина Иванова, която сподели за Катя, че освен литературен човек, тя е и един от най-качествените, лаконични и тихи хора, които съществуват в литературния свят. А поводът за срещата е публикуването на първата прозаична книга „Нокомис” след прекрасната и обичана поредица от стихосбирки. Как обаче авторката се е решила на подобна стъпка, ще се запита някой? Затова и Ина Иванова зададе на гостенката най-напред този въпрос.

„Аз пиша за себе си,” - сподели Катя Стойкова. - „Писането за мен е един много личен процес, който се случва между мен и моята тетрадка в стая, която е дори без прозорци. Харесва ми да вляза в тази тъмна утроба и да кажа на себе си, каквото имам за казване, да видя, каквото трябва да видя.”

Авторката разкри, че в една такава тетрадка е започнала да пише нещо, което наподобявало стихове в проза, а впоследствие се оказало, че на листа започва да се появява „Нокомис”. И тогава разкри, че въпросното издание не е първата прозаична книга, която е написала, но е първата публикувана. А после засегна и процеса на редактиране, който бил различен при поезията и прозата. Поезията първо я написвала на тетрадка, а после редактирала, докато я пренасяла на компютъра. А прозата трябвало да я пише директно на компютър, защото иначе нямало шанс да я препише от тетрадката заради по-големия обем.

 „Темата за страха присъства толкова много при мен, защото аз съм страхлив човек, който постоянно се бори със страховете си,” – коментира още Катя Стойкова. ­– „Разбрах, че когато страхът се изпречи пред мен, аз всъщност се страхувам от това да не узная нещо за себе си, което ще промени начинът, по който се виждам. В този момент се страхува моето его.”

„По мое мнение книгата прилича на стихосбирка, но и на бележник,” – сподели Ина Иванова. – „И тук нарочно не използвам думата тефтерче, защото в един бележник има бележки, в които човекът е най-открит и достъпен сам към себе си, а не към околния свят. Бележки пишеш обикновено, за да си напомниш нещо, за да визираш и да потърсиш. И тази книга е точно това – тя е като едно кълбо прежда, което те води през собствения ти лабиринт.”

„Нокомис” е книга за духовното търсене, която, като всички останали издания на Катя, трудно може да бъде определена като жанр. Защото и досега това, което се разпознава като поезия, много често при нея се намира на ръба между притчата и поезията. А новелата е на ръба между личния дневник и новелата.

В сюжета на книгата героинята намира духовна учителка и започва да чиракува при нея. А щом завършва обучението си, построява нещо въз основа на наученото. В един момент обаче, когато всичко върви много добре, разбира, че учителката не е това, за което се представя, а всичко изградено до момента се е случвало на базата на невярна информация. Тогава се появява въпросът на кого дължим своята лоялност, до каква степен и кое може да е правилното решение.

В края на срещата сред публиката възникна въпрос дали героинята повече обвинява учителката, която я е заблудила, или себе си, понеже се е предоверила. А авторката сподели, че когато се доверяваме сляпо на някого, това означава доброволно да му дадем силата да взима крайните решения.