Около 80% от имунните клетки в човешкия организъм се намират в червата, което превръща здравата чревна микрофлора в основен фактор за силния имунитет. Това е особено важно при децата, тъй като техните защитни механизми все още се изграждат. Поддържането на балансирана чревна флора може да помогне за намаляване на риска от инфекции, подобряване на храносмилането и дори за снижаване на нуждата от антибиотично лечение при определени състояния. Каква е истината за пробиотиците, кога помагат и кога не, обяснява пред TrafficNews доц. д-р Иван Янков, началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги”

Какво представляват пробиотиците и защо са важни за децата

Пробиотиците имат дълга история, започваща още в края на XIX век, когато Илия Мечников открива полезните ефекти на българското кисело мляко. Той забелязва, че хората, които го консумират редовно, живеят по-дълго от средноевропейците, и свързва това с действието на бактериите Lactobacillus bulgaricus. Именно това откритие поставя началото на ерата на пробиотиците.

С течение на времето науката обогатява познанията си за тях. Освен пробиотиците, се появяват и пребиотиците – молекули, които подпомагат растежа на полезните бактерии. „Пробиотиците са живи микроорганизми с доказани положителни ефекти върху здравето, когато се приемат в достатъчно количество”, посочва доц. Янков. Те могат да стимулират функциите на организма, да потискат развитието на патогенни щамове и да допринасят за доброто състояние на чревния баланс.

Нов етап в развитието на тази наука са така наречените психобиотици – подбрани бактериални щамове, които влияят на централната нервна система и потвърждават връзката между червата и мозъка.

Доказани ползи и разпространени митове

Въпреки че около пробиотиците има множество митове, към момента единствено доказаните клинични ползи са при определени състояния. „Научните ръководства на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене, както и на Световната здравна организация, посочват, че пробиотиците намаляват продължителността на остра диария, особено при вирусни инфекции, и понижават риска от антибиотик-асоциирана диария и дисбактериоза”, обяснява специалистът.

От друга страна, родителите често прибягват до пробиотици при напълно различни състояния — коремна болка, колики при бебета, затлъстяване, запек или за „предпазване“ от летни диарии при пътувания. За тези случаи обаче липсват достатъчно големи научни доказателства, затова подобно приложение не може да се препоръча като рутинна практика.

Кога се препоръчва приемът при деца

Според доц. Янков, пробиотици се назначават основно при остра диария, най-често причинена от вирусна инфекция или ентероколитен синдром. Приемът им съкращава продължителността на заболяването приблизително два пъти. При деца, които приемат антибиотици, пробиотиците намаляват риска от антибиотик-асоциирана диария и от поява на дисбактериоза.

Как да се съхраняват пробиотиците

Тъй като пробиотиците представляват живи бактериални щамове или дрожди, тяхното неправилно съхранение може да намали ефективността им. Затова не се препоръчва продължително съхранение в хладилник при температури под 5 градуса, защото това може да доведе до загиване на бактериите.

Храната като естествен пробиотик

Много пробиотични бактерии се срещат естествено в храната. Например Streptococcus thermophilus живее по тревисти растения, от които се хранят животни, а впоследствие попада и в млечните продукти. Затова, по думите на специалиста, приемът на зеленчуци, листни салати и плодове подпомага разнообразието на микрофлората в червата и действа като естествен пробиотик.

Ако все пак се налага допълнителен прием на пробиотичен продукт, той може да се приема по всяко време на деня, дори заедно с храната, без да се изисква специален режим преди или след хранене.