75% от пловдивските села нямат достъп до лекарства. От общо 212 населени места в областта 159 липсва работеща аптека. И само поолющените надписи върху празните помещения показват, че някога там е имало такава. Това създава значителни проблеми за осигуряване на основна фармацевтична помощ, особено в отдалечените и труднодостъпни райони.

Най-сериозен е проблемът в общините Асеновград (20 населени места без аптека), Карлово (17), Брезово (13) и Лъки (11). В общини като Куклен, Раковски и Садово броят на такива села е по-малък, но все пак съществен. Тревожните данни бяха предоставени за TrafficNews от Националната здраноосигурителна каса.

Интересно е, че въпреки този дефицит, броят на аптеките в областта е нараснал от 269 през 2020 г. на 290 през 2025 г. Основната причина е, че нови аптеки се откриват предимно в големите градове, където има икономическа мотивация.

Причините за липсата на аптеки в малките населени места са комплексни. На първо място това е икономическата неефективност – с намаляващо и застаряващо население, аптеки трудно поддържат устойчив бизнес модел. Липса на квалифициран персонал – младите фармацевти предпочитат големите градове, ниско търсене и ограничено потребление на лекарства и административни ограничения са други фактори.

В отговор на проблема, НЗОК въвежда от октомври 2023 г. специална Методика за допълнително финансиране на аптеки, които обслужват труднодостъпни райони, работят денонощно и са единствени изпълнители в съответната община. Тази мярка цели да насърчи поддържането и разкриването на аптеки в отдалечените райони. Включените в списъка аптеки получават допълнително финансиране, посочват от Касата. Въпреки това обаче интерес към тези обекти няма.

Магистър-фармацевтът Пенка Минева, собственик на аптека в Мало Конаре и член на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, коментира пред TrafficNews, че проблемът с аптеките в малките населени места е дългогодишен и свързан с липсата на икономически стимул за поддържане на такъв бизнес. Тя подчерта, че цените на лекарствата в аптеките са регулирани преди 20 години и не отразяват нарасналите разходи и инфлацията. Това затруднява аптеките да са устойчиви и конкурентоспособни, особено в по-малките населени места с ниска платежоспособност.

„Аптеките са специфичен бизнес, който съчетава здравеопазване и търговия. В малките населени места трудно се покриват разходите за персонал и поддръжка, особено когато няма лекарска практика“, обяснява Минева. Тя допълва, че големите вериги обикновено следват комерсиален интерес и ако аптека не е печеливша, бързо я закриват, докато за малките собственици това е целият живот.

„Необходим е малко стимул от държавата, преразглеждане на наредбите. Може да се постигне сътрудничество между общините и частния предприемач. Не са забранени общинските аптеки, но както виждате, дори общините не разкриват аптеки, защото са наясно, че ще бъдат на загуба и няма да могат да ги управляват”, посочва магистър-фармацевтът.

Сред предложенията на Минева са държавна подкрепа под формата на преразглеждане на ценовата политика, облекчения за наемите на помещения в малките населени места и регулации, които да ограничат разкриването на множество аптеки в големите градове, докато малките села остават без достъп.

„Не може някой като мен да разкрие аптека, да я развива 20 години, да се окаже, че мястото е добро и да застане до мен някой друг, който да намали изведнъж цените, да привлече клиентите и моят бизнес е унищожен. Много често се случва така, особено една от веригите има такива прийоми. Освен това трябва да има регулация на брой население. Какъв е смисълът сега в Пловдив да са стотици аптеки, когато те вече си пречат, а в едно село близо до Пловдив да няма нито една”, пита тя.

„Освен това лекар в малко населено място може да открие практика при занижен праг за брой пациенти. Още в годините, когато се създаде Здравноосигурителната каса, за да се толерира частната лекарска практика, се въведе една такава отстъпка от страна на общините и държавата и те плащат 10% от пазарната цена на общинския наем. Такива неща могат да се направят. Например в едно село, където обикновено наемът е до 200 лева, нищо не пречи на кмета или общината да поеме този наем. Това ще бъде голяма облекчение за работещия там”, посочва Пенка Минева.

Изключително важна е и наредбата за цените. „Няма бизнес, който да работи на нормативна уредба отпреди 20 години. И начинът на ценообразуване да не е променен. Тогава инфлацията каква е била, каква е сега. Колко е струвал тогава хлябът, колко струва сега. Това е причина, поради която всеки бизнес би могъл да повдигне своята цена. Но в аптеката не може. Там цената е фиксирана. Ти не можеш да я надскочиш. И тогава какво ти остава – да пестиш от персонал, да пестиш от работно време или да отидеш там, където хората са по-платежоспособни и могат да купят козметика, за да покрият ниската цена на някое лекарство по Здравна каса”, допълва Минева.

И подчертава, че в момента най-важното за нея и колегите й, собственици на една или две аптеки, е да оцелеят.

„Ние нито забогатяваме, нито печелим. Искаме да оцелеем”, казва магистър-фармацевтът.

Празни кабинети: Хиляди хора в Пловдивско без достъп до личен лекарНай-засегнати са Асеновград, Карлово и Калояново, пенсионерите разчитат само на Бърза помощ и близки