Читалище „Даскал Димо 2022“ в Дедово обяви дарителска акция за възстановка на килийното училище в Дедево. То е първото в Родопската яка.

Идеята е да се изгради действащ макет на килийното училище от 1844 г. – на един кат с една стая. На най-духовното място, където е било и тогава – в двора на църквата „Свети Атанасий“. А в ново време да се превърне в своеобразен музей на писмото и четмото в селото отпреди 182 години.

Дарителската инициатива бе обявена в деня на Традиционния месопустен карнавал в Дедево на 14 февруари тази година. Първите суми – от откупки на фотоси от изложбата „Маски и краски от Карнавали’25“ и на магнитчета с мини кукерски маски – вече са в кутиите за дарения. Те са поставени в Клуба на пенсионера и в параклис „Свети Дух“.

Началото на просветата в Дедево (Дедово) ни препраща към 1838-а, тогава, когато е била осветена църквата „Свети Атанасий“. Видният дедевчанин Аргир Димов Постоловски довел в селото препоръчания му в Пловдив църковен певец даскал Христо Попов – Самоковеца и го настанил в къщата си. Самоковеца започнал да обучава 20-ина момчета не само от Дедево, а и от околните села. Най-напред това ставало в плевнята на Аргир Димов, а след това в къщата на дядо Божил.

После, през 1844-а, дедевчани съградили скромен дом за килийното училище – на  един кат с една стая. Това станало възможно след като първенците на Дедево събрали пари, а всички останали помагали кой с каквото може – едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти с труд. На школото отредили най-духовното място в селото – в двора на църквата „Свети Анастасий".

Към 1850-а първият ученик на вече покойния даскал Ристю Самоковеца – Димо Аргиров, поел просветителската щафета. Даскал Димо, както веднага започнали да наричат първородния син на Аргир Димов, издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от трески, а под тях поставил сандъче с пясък. Учениците гледали треските и старателно ги рисували върху пясъка. Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир.

Пет години по-късно Даскал Димо преобразил килийното школо в Дедево във взаимно училище. След обучение в Пловдив, той въвел изучаването на земеописание, световна история, смятане и граматика. Преподавал вече не на църковнославянски език, а на български.

През 1908 година взаимното училище се преместило в  нова сграда – с две просторни стаи. Вече на четмо и писмо се учели и момичета, а и по-възрастни хора.