Изключително малък процент от учениците със специални образователни потребности успяват да си намерят работа след завършване на средното си образование, при това не трайна. Основно успяват да се устроят професионално децата, които са със сензорни нарушения. Много от децата със СОП притежават сръчност и развити дарби, които биха могли да им осигурят успешна професионална кариера, но често се сблъскват с предубеденост и ограничени възможности на пазара на труда у нас.

Това води до ситуация, в която потенциалът им не се реализира напълно, а тяхната съдба остава извън вниманието на обществото. Специалисти, които работят с деца със СОП, апелират за промяна в нагласите и призовават обществото да отвори ръце за тях. Tези младежи не само че имат дарби, но и могат да бъдат ценни и продуктивни членове на обществото, ако им бъде предоставена подходящата подкрепа и възможности, заяви пред TrafficNews директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в Пловдив д-р Катя Стоилова.

Въпреки напредъка в прилагането на нови подходи и методи, все още съществуват и трудности, които пречат на пълноценното интегриране на учениците със специални образователни потребности в общото образование, а и в света като цяло. Въпреки усилията на педагогическите специалисти и адаптацията на учебния процес, не всички ученици успяват да приемат съучениците си с различни нужди.

Все повече деца в Пловдив и областта са със специални образователни потребностиБроят им към този момент е 2058, като през изминалата година е бил с 228 по-малко

Като директор на РЦПППО- Пловдив д-р Катя Стоилова споделя, че друг основен проблем е неприемането на диагнозата от родителите, което понякога води до забавяне на терапевтичните и образователни интервенции, от които детето има необходимост. Изправени пред тези и други предизвикателства, преподавателите и родителите трябва да работят съвместно, за да осигурят необходимата подкрепа, категорична е тя.

Какви са основните трудности в системата, какво е отношението на родителите към проблемите и дали някои следи развитието на тези деца след завършване на средното им образование са част от нещата, които тя коментира пред TrafficNews.

- Бихте ли посочили основните проблеми в приобщаващо образование у нас?

- През годините проблемите си остават едни и същи. Основният е приемането на децата - колкото и да се е променила системата и да е станала отзивчива, все още има места, на които децата със СОП са неглижирани. Другият проблем е този с родителите, които трудно приемат, когато им бъде съобщено, че детето има някакъв проблем. И съответно търсят бягство в това, че не са попаднали на добър специалист и ако бяха попаднали на друг, нещата нямаше да са такива. Започват да искат смяна на учителите, да се оплакват от тях, да ги обвиняват в некадърност, което не е вярно. Голямо предизвикателство е болката, която е толкова разрушителна за теб самия, че някак не се спира да разруши нечий чужд живот. Хем трябва да си търпелив и добронамерен, хем да не допуснеш той да прегази колегите, от които се оплаква.

Трудно е да преглътнеш чисто здравословната реакция в такъв момент, да не си асертивен и да отговаряш на същото ниво. Необходимо е да се снижиш, да преглътнеш и да се опиташ по друг начин да убедиш родителите какво трябва да се случи.

Светът се променя, ние с него също, навлизат нови технологии. Следващият месец имаме работна среща с учителите по информационни технологии и ресурсните учители да си поговорим как можем да използваме изкуствения интелект в нашата работа, тоест да сме на едно съвременно ниво. Стараем се и успяваме да сме в крачка с нещата, но не забравяме и традиционно доказаните методи и практики, да не се увличаме само по новото и да пропускаме неща, които са доказали ефекта си като уроците по музика например.

- Как се работи с децата от аутистичния спектър и какво ги отличава?

- С търпение и с любов. Нямаш ли тези две качества - не си за тази работа. Каквито и техники и методи да владееш, децата усещат когато си добронамерен и съответно обратното, когато не си. Опитваш се да осъществиш обратна връзка и именно когато си добронамерен, търпелив и отдаден се работи много по-лесно. Често тези деца са в свой свят и са откъснати от реалността, но това също е нещо което е условно, защото някои деца осъществяват контакт и влизат в нашата реалност дори и за кратко и с определени хора. Някои деца създават емоционален контакт,  други пък го избягват. Родителите са посветили много от времето си на това да ги научат да общуват. Често говорят, но липсва релация и емоционална връзка. Много са различни децата.

- Виждате ли инициатива от родителите да помагат на децата, а не да разчитат само на вас?

- Има родители, които основно разчитат на нас. Има и такива, които основно разчитат на себе си и осъзнават, че останалото е допълващо. Специалистите допълват помощта на семейството. Аз мисля, че тези, които остават нещата само на нас и казват „вие се оправяйте с него, защото сте специалисти”, често са хора, които се страхуват да влязат в ролята си на родител и това е вид бягство, което рационализираме. Има и много родители, които съдействат. Ако нещо през годините усещам, че се променя, то е все по-големият брой родители, с които си сътрудничим успешно.

Спомням си преди 25 години, когато започнах работа като психолог в помощно училище, имаше само един аутист. По онова време само бях чела по учебниците за тях, беше ми непознато, учих се в движение как да работя, докато сега, само за тази година имаме 25 обучения. Повечето от тях минаха, но предстоят още около 9 обучения. Мисля, че самочувствието на колегите следва да е доста по-добро от това, с което аз съм почнала тогава. От 600 нови оценки за периода септември/януари на Регионалния екип за подкрепа на личностното развитие 200 са аутисти. Всяко трето дете, което е одобрено за допълнителна подкрепа, е от аутистичния спектър.

- На какво според вас се дължи този брой?

- Големите учени и професорите все още не са открили причината. Ако аз тръгна да се изказвам ще е нескромно. Можем обаче да си правим някои изводи, на база на това, че по някакъв начин модерният свят провокира личността на някакво подсъзнателно ниво да избира различен начин на функциониране. Може би като начин да се справя със стреса. Има много хипотези, които твърдят, че е свързано с хранене, химикали, въздух, което ако е така, то пак допираме до модерния свят, защото очевидно преди статистиката, а и практиката, са различни.

- Имате ли наблюдения какво се случва с децата със СОП, които вече са извън образователната система?

- За съжаление никой няма ангажимент да продължи да работи с тях след това. Предприятието „Тих труд” също вече не функционира в тази си посока, да осигурява работни места за глухи хора. Преди демократичните промени се създаваше работа, макар и в затворени общности, да се издържаш сам, докато сега не е така. Пловдив има един положителен пример в тази посока. Направиха социално предприятие, но там има малък капацитет. Преди две години направихме конференция с цел проучване какво се случва с децата със СОП, които са завършили. Беше много трудно да открием връзка с тях, училищата нямаха информация. Събирахме я от стари контакти на родители, учители, да позвъним, да попитаме как са, как се развиват, събрахме информация и се оказа, че едва 13% от тях са намерили някаква работа, при това не трайна.

Основно успяват да се устроят професионално децата, които са със сензорни нарушения- зрителни, слухови. Там имаме петима студенти в момента и петимата са със зрителни нарушения. Един учи за адвокат, другата е студентка по психология, друг завърши АМТИИ- Пловдив с флейта и в момента свири в джаз формация, друг учи музикална педагогика. Имаме информация за някои от тях, но тя се дължи на добрата комуникация на децата и учителите и продължава като вид приятелство и духовно наставничество, да се търсят. Социалните мрежи улесняват този тип контакти, но държавата няма политика в тази насока.

От МОН обмислят вменяването на ангажимент, да се следи какво се случва с децата, които завършват професионални гимназии.  Да се проследи какво се случва и дали има професионална реализация. Това проследяване ще важи и за децата със СОП.

От учениците, които завършиха миналата година, наскоро срещнах майката на едно момиче със синдром на Даун. Ние направихме среща между неправителствена организация и завършващите ученици в края на миналата учебна година и сега тази майка ми се похвали, че за тях е имало положително развитие. В момента тя работи с уредите в перално помещение на хотел в Пловдив. За дете със синдром на Даун това е подходяща работа и е голям шанс.

Надявам се повече хора да започнат да предлагат работа и на такива деца и хора, предвид липсата на кадри. Иска ми се пазарът да се отвори и да се преосмисли, че децата със СОП всъщност могат да правят и много неща.

В тази посока беше и моята идея за арт ателието и специално за занаятите, защото това е нещо, което можеш да правиш вкъщи, не е необходим голям ресурс и се изисква да имаш сръчни пръстчета. За град като Пловдив, който е туристически, то при една добра възможност, биха могли през туристите да си изкарват печалби.

Занимания за „специални” деца от Пловдив стартираха на ново немско акустично пианоУчител на децата ще бъде диригентът на Певческо дружество „Ангел Букорещлиев” Илиян Тиганев