Десетки жители, ученици и деца се събраха в центъра на Царацово пред паметника на Иван Арабаджията, за да почетат 125 години от смъртта на бележития революционер и деец на Съединението. Площадът се изпълни с хора на различна възраст, които сведоха глави в знак на признателност към делото на един от най-ярките жители на селото.

Тържеството започна с рецитал, посветен на дядо Иван Арабаджията, подготвен от децата от предучилищната група и ученици от училище „Дядо Иван Арабаджията“. С вълнение и гордост те припомниха моменти от живота на своя патрон.

Ученици от 1. до 5. клас изпълниха песента „Кой уши байрака“, с което внесоха допълнителна тържественост и патриотичен дух в празника.

В словото си кметът на селото Димитър Петров посочи героизма на съратника на Апостола Васил Левски. „Дядо Иван Арабаджията е велик българин и родолюбец. Оставил е трайна следа в революционното движение за Освобождението на България. Това ни дава повод да се гордеем като негови потомци. Това, че площадът е пълен, означава, че той е жив, той е сред нас и ни дава повод за гордост, че сме родени в Царацово. Благодаря на всички вас, че уважавате паметта на този велик човек! Честит патронен празник!“, каза Петров.

Приветствие към присъстващите отправи и общинският съветник Георги Разпопов, който подчерта значението на патронния празник на училището и благодари на всички, избрали в този ден да бъдат част от честването.

В края на тържеството кметът Димитър Петров и представители на НЧ „Дядо Иван Арабаджията“ връчиха грамоти на 25 ученици от 1. до 7. клас за активното им четене на книги. Те поздравиха отличените и ги насърчиха да продължават да търсят знание и вдъхновение. Димитър Петров посочи, че честването паметта на дядо Иван Арабаджията оставя жива следа в сърцата на хората от Царацово и е пример за родолюбие, смелост и вярност към България.

Иван Атанасов (бай Иван Арабаджията) е роден около 1833 г. в с. Каратопрак (днес Черноземен) и още млад се включва в националноосвободителното движение. Сподвижник е на Васил Левски. Участва активно в изграждането на Вътрешната революционна организация в Пловдивския край. Като делегат на събранието в Оборище взема участие в подготовката на Априлско въстание, а по време на въстанието организира и предвожда чета. След Освобождението се включва дейно в борбата за Съединение на България. По-късно е народен представител в IV, V и VI Обикновено народно събрание.