Създават в Пловдив първата за България Иновационна долина. Тя ще функционира в сферата на биоикономиката и храните и ще е една от 100-те в ЕС, припомня проф. Владислав Попов, заместник-ректор по научната и проектна дейност на Аграрен университет по време на събитието Среща на бизнеса в Пловдив и региона, организирано от в. „Капитал“ и подкрепено от общината.

Първата регионална иновационна долина у нас е в Пловдив

Пловдив и регионът са с традиции в аграрния сектор, именно затова така е избран и фокусът – в региона има Аграрен университет, Университет по хранителни технологии, Център по растителна системна биология и биотехнологии.

На въпрос дали може да бъде върнат сорта домати „Биволско сърце“, професорът уточни, че трябва да се намери ботехнологията, онези гени, които са били забравени. Тези гени трябва да бъдат съхранени и отново да се доразвият, за да се върне вкусът на старите сортове домати. И това ще е задача към иновационната долина.

Иновационните долини са инструмент на Европейската комисия, който е част от новия дневен ред за иновации. Те се реализират, тъй като ЕК осъзнава, че изостава от САЩ и Япония във внедряването на иновации. Там функционират успешно такъв тип регионални клъстъри, в които се събира бизнеса, научните кадри и общините, за да работят заедно. Такъв пример е „Силициевата долина“, посочи професорът. Друг пример за иновация, който беше посочен, е от Испания, където от обелки на цитрусови плодове се извличат вещества, от които в последствие се произвеждат био торове. Те са предпочитани и използвани при биоземеделието, в което се избягва употребата на синтетични торове. Така от отпадъчен продукт се получава добавена стойност.

Агробизнесът няма връзка с туризма, с ресторантьорството. Тези неща не са интегрирани, както е по света. Последните години са трудни. Това сподели Веселина Ралчева – управител на фирма за биопроизводство и на козметична компания от региона. Миналата година не беше по-добра от предходните, каза още Ралчева и посочи огромната инфлация, вдигането на цените на крайните продукти и в същото време – намаляване на цените на суровините, на земеделската продукция. Затруднена е и реализацията на продуктите, има затруднения с намирането на работна ръка. Пазарът е свит, а логистиката – скъпа. Ако фермерите не могат да продадат продукцията си, това обезмисля усилията им. Затова земеделието трябва да бъде интегрирано в местната икономика, смята още бизнесдамата. Според нея създаването на иновационна долина ще помогне на бизнеса. Връзката между бизнеса и науката в аграрния сектор е скъсана и трябва да бъде възстановена, тъй като има потенциал и поле за развитие, допълва тя. „Регионът има сериозни дадености, но агробизнесът стои на нива от миналия век. Ако не започнем да използваме иновациите, ще изостанем и ще загубим всички предимства, които имаме, благодарение на природата.“