Лайпциг – градът, който свърза всичките си велоалеи, за да постигне мрежа, подобна на паяжина. Пловдив – градът, в който велоалеите са оттук до „никъде“. А между тях е Диана, българка, която от 25 години живее в източната част на Германия, но периодично се завръща към корените си.
Срещаме я случайно в сервиз за колела, където сме по повод репортаж възможно ли е с колело да преборим трафика в Пловдив и колко би ни струвало това:
Диана обаче не остава незабелязана. Прави впечатление, че е човек, който вече е възприел западния маниер – усмихната, вежлива, с усет към порядките. Дамата е закарала впечатляващия си круизер на ремонт. Взела е велосипеда в Пловдив с идеята да го превърне в свое основно средство за придвижване. Намеренията ѝ обаче не се реализирали съвсем по план.
Когато е в Германия, Диана разчита на колелото да бъде неин транспорт. Разказва, че в Лайпциг е построена цялостна велосипедна мрежа, която обхваща всичко ключови точки в града. Алеите и тяхното обособяване се прави съобразено с инфраструктурата, а сравнено с автомобилите колелата там имат преимущество. Този маниер е възприет не само от властта, но и от самите шофьори. По централните улици, колелата са с предимство – колите изчакват и спокойно се придвижват след велосипедиста. В пешеходната зона пък велосипедистът се движи редом с пешеходеца.
„Велоинфраструктурата в Лайпциг е много добре организирана. Там пътищата са кратки и хората всъщност предпочитат да се возят с колелета. То просто е по-практично, по-бързо и 100 пъти по-здравословно!“, споделя Диана.
По нейни думи значително голям брой от хората в Германия не просто използват велосипеди, но и са възприели това като основен способ за придвижване.
Велоалея в Лайпциг
„Те са отворени към различни варианти. Колите все още са актуални, но основно за граждани, които пътуват от града до околните села. Но във вътрешността на Лайпциг и особено в център и широк център – колелото е транспортното средство!“, допълва българката.
Всичко това има и своето логично обяснение – населението в германския град поддържа физическия и емоционалния си тонус по този начин. „Терапия и едновременно по-дълъг живот!“, обосновава се тя с усмивка.
Диана уточнява, че придвижването с колело изисква своето специално внимание, но германците са свикнали с това и го правят с удоволствие. Причината е, че когато използваш алтернативен превоз, трябва да прецизно да обмисляш придвижването си. „Плануваш го внимателно и го организираш. Как откъде и как да преминеш. Виждам, че хората в Лайпциг са винаги с една мисъл там. Как да се облекат спрямо това, къде отиват. Срещам много граждани, които носят спортни дрехи, подходящи за придвижване с колело. Специални обувки, дъждобрани, каски! А когато стигнат до работно място – преобличат се, слагат подходящи обувки и влизат в офиса“, допълва Диана.
Според нея мотивация за това да захвърлят ключовете за автомобила са добри продукти, които пазарът им предлага. „Там се използват наистина качествени колела и екипировка“, смята тя.
Диана обаче добавя – противно на разбиранията ни, че на Запад всички се съобразяват с разпоредбите, действителността не е съвсем такава. Много от велосипедистите си позволяват да не спазват разписаните правила за употреба на предпазни средства. Какво всъщност се случва и в България.
Велосипедисти по централни улици на Лайпциг
Нещо любопитно обаче уточнява тя. В Лайпциг е твърде голям шансът да бъдеш спрян от полиция за рутинна проверка като велосипедист. Но няма да се разминеш само с въпроса – „Къде е каската?“, защото участниците в движението подлежат на тестове за алкохол и наркотици дори когато карат на колело. Иначе казано, много правилно се разбира понятието, че всички на пътя са равни и еднакво отговорни.
„Глобата няма да ти се размине, ако си без светлинна сигнализация, ако си в неправилна лента. А какво остава, ако си пил и караш. Поддържат този вид транспорт и с правила“, категорична е българката.
Гарантираните последствия са причина велосипедистите в Германия просто да спазват закона, допълва обаче Диана: „Те зачитат правилата. Защото са дисциплинирани, но и донякъде, защото са страхливи. Понякога си мисля, че тук в България хората няма този страх (смее се)“.
Питаме я дали се чувства спокойна да се придвижва с колело в Пловдив, в нейния случай от кв. Коматево и до централните части на града. „Не. Взех колелото с идеята да го ползвам вместо кола или рейс. Обаче се притеснявам, наплаших се. Тук шофьорите не спазват ограниченията за скоростта. Много разсейват с шума велосипедистите. А когато си на колело, трябва да си концентриран, иначе може да стане инцидент“.
На тръгване от сервиза Диана добавя с усмивка, че веломрежата в Пловдив има нужда от по-сериозна поддържка, защото градът има страхотен потенциал да изгради транспортна връзка за велосипеди, но в момента това се прави основно за автомобилите.
Още от категорията
Множат се заразените с Грип А в Пловдив, след боледуване – децата масово развиват отит