Едва трима от 10 пловдивчани изхвърлят разделно отпадъците си. Това показва анкета на TrafficNews относно склонността на гражданите да рециклират, в която участие са взели близо 6500 читатели.

Резултатите са красноречиви – 66% от участниците не събират и изхвърлят разделно отпадъци от опаковки – пластмаса, стъкло и хартия. Положителното в случая е, че по груби сметки 2/3 от тях са готови да го направят, но при определени условия. Повечето посочват, че причината да не събират разделно е липсата на контейнери за смет до домовете им, в които после да изхвърлят събраните разделно отпадъци. Другите обаче казват, че ще рециклират едва когато за тях и домакинствата им/бизнеса им бъдат въведени финансови облекчения.

В Пловдив концепцията за разделното събиране е доста объркана. Всъщност често се сблъскваме с доказателства за това, че еко манталитетът на по-голямата част от населението сериозно куца. Но има и граждани, които не пестят усилия да продължат живота на отпадъците. Те отделят, измиват и търсят специално място в домовете си за тъй наречените отпадъци от опаковки. После отиват до контейнерите за разделно събиране и … намеренията им за екосъобразност се осуетяват.

На територията на града повече от десетилетие са разпръснати цветни контейнери, като на места броят им в действителност се оказва недостатъчен. Наша проверка показва, че на определени локации въпросните рядко се ползват (при това по предназначение). На други обаче – те преливат и пред онези трима гражданите стоят няколко алтернативи – да натъпкват с доза усилие в тях торбите с отпадъци, или да ги стоварят отстрани, образувайки мини бунища около кофите. При добро желание, да тръгнат на разходка из квартала, за да открият не толкова „оборотен“ жълт контейнер с незапълнен капацитет. Всичко това е съпроводено с време и усилия, които очевидно 7 от 10 граждани не са готов да положат за екологични цели.

Управата на града осъзнава това и от години говори за нуждата от промяна. Анализите им установяват, че в контейнерите за смесен битов отпадък продължават да се изхвърлят значителни количества „боклуци“, които подлежат на рециклиране. Това, разбира се, е по-скоро проблем на отделните граждани, чийто оправдания варират от „не ми се занимава“ до механичното повтаряне на развенчания мит „защо да събирам отделно, като всички отива на едно място“.

Пловдивчани искат да рециклират, но плановете им да са еко се осуетяватЧестотата на извозване не отговаря на нуждите на отделни райони в града

Когато пловдивчанинът не отива при контейнера, контейнерът трябва да отиде при него

Българинът да претърпи катарзис и изведнъж да почувства потребност от това да стане „еко“? Ако разчитаме на този алтернатива, е твърде вероятно скоро да не постигнем блестящи резултати. Затова политиката за управление на отпадъците е тази, която трябва да претърпи промяна, внедрявайки стимул за домакинства и бизнеси.

Ако обаче съдим по данните, които анкетата отчита, четирима на 10 от гражданите са готови да променят навиците си, стига да са създадени условия за това. От отговора става ясно, че броят на контейнерите е недостатъчен, като може би това е посоката, в която трябва да тръгне общината. 

Припомняме, че през ноември миналата година местната власт обяви официално, че се търсят варианти за справяне с проблема. Като двете най-логични решения бяха посочени – поставянето на допълнителни съдове, или по-честото извозване на вече наличните такива. Първият е по-трудно изпълним, заявиха от общината, защото за тях няма място. Но подчертаха, че ще поискат от фирмите, обслужващи цветните контейнери, да вдигнат кратността на сметосъбирането – и така от един път седмично, да станат 3 пъти. Предложи се и вариант, който засяга бизнеса – в търговските зони да тръгне малък сметовоз с преса, който да събира и компресира отпадъците за рециклиране.

Към днешна дата подобно споразумение все още не е направено, показва наша проверка.

По разчети, в Пловдив се депонират около 190 000 тона на годишна база, което е относително постоянна цифра. Причината коефициентът да не се покачва на фона на механичния прираст на населението е, че все повече граждани събират разделно, което генерира по-малко натоварване към контейнерите за смесен битов отпадък. Това потвърждават и данните на двете частни фирми, които отговарят за извозването на отпадъци от опаковки на територията на града – "Екопак" ( 651 контейнера в районите "Тракия" и "Централен") и "Булекопак" (1700 контейнера в "Западен", "Южен", "Северен" и "Източен"). Двете дружества обаче са на мнение, че броят на контейнерите е съответен на интереса към рециклирани.

Вдигат по-често съдовете за разделно събиране в Пловдив, но за нови - нямало мястоПускат сметовоз с преса в търговските зони, които да събират отпадъците за рециклиране

България и ЕС

Данните за количествата оползотворен чрез рециклиране материал за България изглеждат леко изненадващи на фона на общата картина в страната.

По официална статистика през 2022 г. средно 36 килограма отпадъци от пластмасови опаковки са били генерирани за всеки човек в Европа. От тях едва 14,7 кг. са били рециклирани. Словакия регистрира най-висок процент на рециклиране (60%), следвана от Белгия (54%), Германия и Словения (и двете по 51%). Най-ниските нива са регистрирани в Малта, където едва 16% от отпадъците от пластмасови опаковки са били рециклирани, следвана от Дания (23%), Франция и Австрия (и двете по 25%). Коефициентът на България е приблизително равен на средното за Европейския съюз – 40 на 100 килограма биват рециклиране.

За последното десетилетие генерирания пластмасов отпадък се е увеличил със средно 7,6 кг. на глава от населението. Рециклираното количество също се е увеличило, показват данни на Евростат – с 4 кг.. Европа обаче си е поставила цел – най-малко 65% от всички отпадъци от опаковки трябва да бъдат рециклирани. Срокът, даден от Директивата на ЕК, е до 31 декември 2025 г..

Припомняме, че в края на миналата година Европейската комисия премина към втори етап на наказателната процедура срещу България заради отлагането на новия механизъм за изчисляване на таксата смет – „замърсителят плаща“. Страната ни не възприема процедурата от 2015 г. насам, подчертават от ЕК.

Комисията изпрати и мотивирано становище, след като през септември парламентът отново отложи въвеждането на механизма, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2025 година. Според депутатите общините още не са готови за въвеждане на новия принцип за изчисляване на такса смет и трябва да им се даде технологично време. В момента такса смет се изчислява на базата на данъчната оценка на имотите, като България вече е единствената страна в Европейския съюз с такава система.

Рециклиране, отпадъци и СО2 емисии: Зелените цели, поставени пред страните от ЕС през 2025-аСтраните-членки изостават от повечето, ако не и от всичките си ангажименти за устойчивост