„Цял живот съм бил честен и почтен човек. Никога не съм имал проблеми с органите на реда. Притежавам законно оръжие за самоотбрана. В склада бях нападнат от двама души – единият е мой съдружник, другият е мой работник. Моля, ако е възможно, да ми смените мярката, понеже имам здравословни проблеми. От около 2 години получавам паник-атаки. Те са свързани с това, че когато имам пристъп, не ми стига въздухът, тялото ми започва да трепери и не мога да си намеря място, ако стоя на едно място.
Основната причина да искам изменение на мярката за неотклонение е, че понеже мен, като ме няма, няма кой да ми върши работата. Бих казал, че всичко вече е унищожено. Моята работа е специфична. За нея трябва да има едно доста така дълго обучение. Моята работа може да се върши и по телефона. Така че принципно, аз ако съм вкъщи, мога да работя и по телефона да им казвам какво да правят. Това е основното. Когато ме няма мен, няма кой да я върши тази работа, защото машината, не е само да я избършете и да я заредите, а има още куп ремонти, които трябва да се направят. Основно аз съм си движил нещата, докато бях навънка. Това е като цяло. Чувах, когато говориха моите адвокати, днес на делото. Разбира се, че поддържам това, което те говориха в днешното съдебно заседание.
Аз бях нападнат от тези двама души. Чудя се какво бих направил в случая, аз не виждам друг начин. Съжалявам за това, което се случи, но аз нямах избор. Аз знам историята на тези хора. Мога да кажа, че единият човек е престъпник, дори и убийство има.
Постъпих почтено и се обадих на телефонен № 112. Успях да си спася живота. Какво трябваше да направя друго? Просто не виждам по какъв начин друг трябваше да постъпя. Може би съм допуснал грешка, ако съм останал жив ли? Добре, ако е така, съм готов да я поправя веднага. Просто не знаех какво друго да направя, разбирате ли? Успях да си спася живота. Ако съм допуснал грешка, дайте да я поправим и да се свършва всичко.”
С тези думи преди дни двойният убиец от Пловдив - Йордан Таков се опита да убеди магистратите от Апелативен съд да изменят мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
Припомняме, че на 26 ноември Йордан Таков застреля с пистолет Макаров съдружника си Христо Ботев /32/ и баща му Васил Ботев /51/. След извършването на убийството мъжът направи самопризнания, като е заявил, че е действал при самоотбрана.
В четвъртък, в 10:00 часа, Таков се изправи, макар и виртуално, чрез Скайп връзка, пред магистратите. Той бе подал жалба за освобождаването му от ареста и промяна на мярката му в „домашен арест”.
Като основен инструмент, с които се опитаха да убедят тричленният състав, адвокатите са използвали теорията за „неизбежната отбрана”. И двамата защитници на Таков подчертали, че клиентът им е бил на прага на смъртта и е нямал друг избор освен да стреля.
„Таков не е престъпник. Той не е онзи криминален фактор, който в условия на по-мека мярка за неотклонение реално би се укрил или би извършил престъпление. Не бива да се преекспонира и фактът, че на мястото, където е извършено деянието, той е отишъл въоръжен. Това е законно притежавано оръжие, дадено с основния по закон аргумент – за самоохрана, каквато той в назрелия конфликт между страните в този трагичен казус е имал основание да вижда, да вижда нужда от това. Вярно е, че неговото твърдение, че е бил нападнат с нож, не е намерило подкрепа в доказателствата на делото, но също така е вярно, че той не е бил никога напълно уверен в това, за сметка на което е доказано, че в един момент наистина е бил нападнат с голяма ламарина, която ние свързваме с част от кафе-машините, които там са били складирани. За това свидетелства и единственият очевидец, който не е очевидец, уви, на цялата, макар и кратковременна ситуация, но е очевидец на възлов момент, според който действително Т. е бил нападнат от двамата, били се сборичкали и единият от двамата му нападатели – пострадали по делото, е държал в ръцете си тази ламарина. Забележете, много ви моля, нещо, на което ние акцентираме, че мястото, от което са възпроизведени изстрелите, в това число и смъртоносните, е топик за самия Т., а двамата му съперници в този двубой са се намирали на изхода за спасителното му бягство. Каквато и да е правната квалификация, е ясно, че Т. се е борил за живота си”, казал в част от защитната си теза един от адвокатите. Той е засегнал трудовата и семейна ангажираност на Таков, както и факта, че от самото престъпление до днес, той е оказвал съдействие. Юристът дори подчерта, че след убийството Йордан сам е позвънил на телефон 112 и е чакал до последно органите на реда.
Вторият адвокат на Таков също постави като основа на тезата си самозащитата.
„ Сегашната квалификация и първоначалната такава, към която е привлечен нашият клиент, считаме, че в нея има някои моменти, в които е разколебана като обвинение. Безспорно е, аз присъствах на следствен експеримент, че работното помещение, в което се е състоял целият инцидент е задръстено от кафе - машини, палети с кафе, всякакви такива високо наредени палети, с различни видове предмети и стоки по тях, които направо правят едни съвсем тесни коридори като пространство, толкова тесни, че в някои от тях не можах да вляза чисто физически, поради по-големите си габарити. Така че, в един такъв коридор тогава е бил заклещен Таков от двамата пострадали, за които се събраха доказателства по делото, че са здрави физически, единият бивш полицаи от служба „СПООР“, другият – активен борец и Йордан наистина не е имал друг избор, освен да използва огнестрелното оръжие, който е законен”, заявил в залата вторият защитник.
„Бих Ви помолил да отчетете и психичното състояние на клиента ми, който страда от паник атаки, за което има обилни доказателства, отразено е във съдебно медицинската документация, събрана по делото в съдебно-психиатричната експертиза, които особено се засилват в условията на ареста. Често се буди с болки в гърдите, не може да диша, не може да се контролира. Думка по вратата на надзирателите да му отворят, но те по разбираеми причини няма как да го пуснат на чист въздух. Пие силни лекарства за това и въпреки всичко, продължава да е с постоянно чувство на тревожност. Аз бях онзи ден при него в ареста и видях как пред мен получи такъв пристъп и почва да се задушава и не може да диша”, допълнил юристът.
От своя страна прокурорът по делото бил по-лаконичен. Той засегнал както самото деяние, така и характеристиките на Йордан Таков. Като безумни, той е определил мотивите на Таков да бъде освободен, а именно „аз трябва да изкарам пари, защото ще плащам кръвнина“ и „бизнесът ми закъсва и аз трябва от вкъщи да работя“. От държавното обвинение било посочено, че все още разследването е в активна фаза и предстоят още експертизи.
В крайна сметка, както и TrafficNews съобщи, магистратите не уважиха исканията на Таков. Те потвърдиха взетата му най-тежка мярка.
Апелативният съд прецени, че събраните до момента доказателства – свидетелски показания, документи, съдебномедицински експертизи на пострадалите, съдебно психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия, балистична експертиза, а също обясненията на обвиняемия, водят до обосновано предположение за съпричастност му към деянието, в което е обвинен.
Съдът смята, че при исканата от обвиняемия по-лека мярка за неотклонение „домашен арест“ има опасност да извърши престъпление. Аргументира се с обективната и субективна тежест на престъплението и събития от миналото му, очертаващи го като хладнокръвна личност, която би могла да действа отново, ако бъде предизвикана по съответен начин.
Определението на Апелативен съд – Пловдив е окончателно.
Двойният убиец и жертвите му от Гагарин - братовчеди, приятели и съдружници
Двойното убийство в Гагарин: 7 изстрела в главите - самоотбрана или екзекуция?