Наричат го българският Припят. Мястото, забравено от Бога, в което живее последната надежда, мястото, където шепа възрастни хора мечтаят нещо да се случи. Но какво?

Една излязла от приказка за СССР българска картинка, в която времето буквално е спряло.

Мястото, в което стрелките на часовниците превъртат от лудост, защото законите не им се подчиняват. Календарите късат страниците си от ярост, защото в Белене сякаш нищо никога не се движи.

Аналогиите между Белене и Припят са много. Една атомна централа, едни изоставени блокове и едно място, в което единствен господар е природата.

С тази разлика, че България не е преживяла ужаса на аварията в Чернобил през 1986 година.

Хората от българския Припят: 30-годишна надежда и куп празни обещанияКакво казват жителите на пустия град Белене, където нищо не се случва

Но тишината е също толкова оглушителна. Изоставените постройки са също толкова зловещи. Сакаш там се е случило нещо ужасяващо, накарало хората да си тръгнат. Да зарежат дом, мечти, живот… А в Белене… нищо никога не се е случило. И точно в това е проблемът.

В пет поредни дни Glas.bg ще ни направи съпричастни с мъката на хората от забравения Белене. Хората, които така и не са загубили своята надежда. Пет поредни дни екипът ни ще ви накара да потънете в един сюрреалистичен свят и ще ви разходи из пустите места на родния Припят. Ще ви разкажем и историите на онези, видяли ужаса от трагедията в Чернобил. Едни различни истории, които звучат с почти еднакъв глас. Glas-ът на (не)угасналата надежда.