Международно признание получиха две от изобретенията на екипа на ПУ „Паисий Хилендарски”, участващи в проекта „Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)“. На Международното изложение за иновации и технологии Taiwan Innotech Expo Тайпе, Тайван, със златен медал със сертификат е отличено изобретението „Получаване на водонеразтворим глюкан посредством трансферазна ензимна реакция” с авторски колектив на проф. Илия Илиев. Полимерът, синтезиран от учените, може да се използва в хранителната промишленост и козметиката, както и във фармацефтичната индустрия за решаване на проблеми с удълженото действие на лекарствени продукти в различни сфери. С бронзов медал със сертификат пък е удостоено изобретението „Био-електрохимичния метод за количествен анализ на L-аскорбинова киселина (витамин С)” с авторски колектив на доц. Нина Димчева. То ще бъде приложено в практиката за упражняване на ефективен контрол за наличието на витамин С във фармацефтични изделия. Това стана ясно днес по време на пресконференция в Мединински университет – Пловдив, по време на която бе предоставена и информация за изградената до момента научна инфраструктура в трите организации, участващи в проекта ПЕРИМЕД. Бенефициенти по проекта са Медицински университет – Пловдив, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов", БАН, София.
Ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева посочи, че в рамките на една година и в трите организации са реновирани лаборатории, като най-големите строителни дейности са извършени в Пловдивския университет. „Второто голямо постижение беше оборудването на тези научно-изследователски структури с уникална съвременна апаратура”, обясни проф. Мурджева. В МУ-Пловдив е закупен апарат, който определя броя и количеството на имунните клетки при пациенти с остра лимфобластна левкоза. Той позволява сортиране на тези туморни клетки от кръвта, които са останали в организма след проведеното лечение. Тези клетки могат да се анализират в чиста популация и да се провери дали имат гени, отговорни за резистентността към провежданата терапия. Могат да се правят и изследвания в лабораторни условия, за да се провери каква е чувствителността им към прилагания химиотерапевтик.
„В генетичната лаборатория с ръководитен проф. Стоянова бяха закупени няколко апарата от т.нар. секвениращ тип – машини, с които се определят нуклеинови киселини, гени. Първият тумор, с който започва да работи, е карцином на млечната жлеза. Целта е да се види как може да се повлияе на продукта на тези гени с прицелна или таргетна терапия”, разказа проф. Мурджева. Съвременно оборудване е получила и Лабораторията за лекарство-доставящи системи.
Ректорът на МУ-Пловдив обобщи, че равносметката до момента сочи изплатени суми за 6,3 млн. лева за инфраструктура и апаратура. До края на проекта остават още 11,7 млн. за разходване.
„Движим се в срокове. Най-голямото ни предизвикателство са обществените поръчки, защото това е бавна и тромава процедура, но имаме 51 сключени договора за 15 млн. лева”, уточни проф. Мурджева.
Още от категорията

Премиерът Желязков поздрави йеромонах Гавриил за въдворяването му за игумен на манастира „Свети вмчк. Георги Зограф"

