На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.
Пабло Неруда, чието истинско име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, придобил световна слава като поето още на 16-годишна възраст с публикуването на еpoтичните му стихове „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“.
Но най-хубавите му поеми все още не били написани.
Те щели да бъдат плод на една бъдеща среща и на една все още неслучила се любов между него и Матилде Урутия, певица с чудно хубава червена коса.
Пабло Неруда е най-големият чилийски поет и носител на Нобелова награда за литература, а "Сто сонета за любовта" е една от най-важните книги в неговото творчество. За Неруда великият испански поет Федерико Гарсия Лорка казва следното: "Той съзерцава света, завладян от истинско удивление; на него са му чужди два елемента, дали живот на толкова псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да поиска възмездие и вдигне шпага, той ненадейно открива ранен гълъб в дланта си." Неруда посвещава сонетите си на последната си, трета и най-любима жена, Матилда Урутия.
Пабло и Матилда се запознават през пролетта на 1946 г. на концерт на Чайковски на открито в парка Форестал в Сантяго и остават заедно до смъртта на Неруда. Когато се срещат, тя има амбиции да стане сопрано с международна известност, а той е женен за втората си съпруга - аржентинската художничка Делия дел Карил, с която живее близо 20 години. След бурната кратка среща на Матилда с Неруда неговите политически и литературни дейности и нейните артистични ангажименти ги отдалечават. разбира за нея само две неща – че е чилийка като него и че освен певица, е и физиотерапевт. Двамата се срещат отново в Мексико през 1949 г., когато получава усложнения вследствие хроничен флебит, той я намира – тя е станала вече един от най-добрите терапевти в Латинска Америка – и й предлага да живее в тях известно време и да се грижи за него. По това време Неруда и Делия живеят в Берлин, в тогавашната Германска демократична република, тъй като той е в изгнание заради комунистическите си идеи. Любовната история на Неруда и Матилде започва така, както и навремето връзката му с Делия – под носа на законната съпруга.
В продължение на пет години двамата са тайни любовници. Заради Пабло Матилде скъсва с целия си живот до този момент – с музиката, с практиката си на терапевт, с приятелския си кръг. Има само една роля – на Любовница и Муза на онзи, който Габриел Гарсия Маркес вече е нарекъл „най-големият поет на XX век на всички езици“. Отдава му се изцяло, изчезва в него. А Неруда й посвещава всяка своя строфа оттук насетне. Дълги години любовта им е тайна. Двамата влюбени пътуват по света непрекъснато - Матилда следва Неруда, когато той е в изгнание, а през 1952 г. се връщат в Сантяго, Чили.
В книгата си „Моят живот с Пабло Неруда“ Матилде пише, че не само не го е пришпорвала да официализира връзката им, но дори се е наслаждавала на ролята си на тайна любовница. „Вкусът на греха – да лъжеш, да се криеш, беглите погледи – беше най-големият стимул за нашата страст. Желанието ни погълна и в един момент просто разбрахме, че не можем да живеем разделени“.
През 1955 г. един служител на Неруда издава техните извънбрачни отношения и това слага край на брака му с Делия. Едва тогава двамата влюбени спират да крият своята връзка, въпреки че не могат да я узаконят и да сключат брак чак до 1966 г.
Неруда построява за Матилда къщата, на която дава името Ла Часкона. Поетът нарича и своята любима Ла Часкона (Рошава), заради буйните й червени коси.
Неруда вече бил световноизвестен и с Матилде били сключили официален брак, когато един ден на прага на Ла Часкона, където се намирали тогава, се появила 22-годишната Алисия, племенница на Матилде, с куфар и дете в ръце. Имала семейни проблеми и нямало къде да живее. Алисия заживяла с тях в Ла Часкона и историята с изневярата под носа на законната съпруга – постоянен сюжет в бурния личен живот на Пабло Неруда – се повторила. Разликата от почти 40 години нямала никакво значение за него, нито фактът, че обектът е роднина на жена му. Бедната Алисия Урутия нямала никакъв шанс и така и не успяла да устои на този толкова прочут, толкова силен мъж. Матилде го познавала добре и за пореден път приела да бъде на втори план. Знаела, че е временно и че това най-вероятно е последната любовна история на Пабло Неруда. Когато усетила, че страстта на Пабло към племенницата й вече поутихва, просто я изгонила. После си устроила малко сладко отмъщение, като не гласувала за него на изборите, на които той се кандидатирал за президент на Чили и които така и не спечелил.
Матилда се превръща в източник на вдъхновение за любовните му стихове. Първоначално поетът я представя като Розарио де ла Серда в "Los versos del capitan", а после като жената с най-красивите ръце в "Las odas elementales". Докато "100 сонета за любовта" са изцяло посветени на Матилда.
Неруда особено е обичал къщата си в Исла Негра. Името, измислено на шега от самия поет, означава Черен остров. Но няма никакъв остров - само черни скали в бурните вълни под къщата, която прилича едновременно на кораб и на влак. Помещенията й са прикачени едно към друго като вагончета - реверанс на поета към баща му, който бил машинист. В двора има локомотив, а в градината откъм океанската страна - лодка и голяма котва. Неруда умирал за океана, но му прилошавало на истински кораби. Затова искал домът да му създава и усещането, че се рее из водната шир. В спалнята има огромен прозорец - точно срещу леглото. Пабло и Матилда се будели сутрин, сякаш потопени в океана.
Неруда си отива, по официална информация, от рак на простатата през септември 1973 г., макар че според възобновеното през 2013 г. разследване се оказва, че е много възможно да е бил убит по политически причини.
Последната си нощ заедно двамата с Матилде прекарват в спалнята, надвиснала над черните скали в Исла Негра. Още преди зазоряване той й казва, че се чувства зле, и линейка ги откарва в болницата в Сантяго, където няколко дни по-късно поетът умира. Тя не се отделя от тялото му в продължение на 12 часа. („Не искам да пресъхват твоят смях и стъпки... не идвай на гроба ми, аз не съм там. Живей в отсъствието ми като във дом“)
Никога повече през оставащите десет години от живота й Матилде Урутия няма да прекара и една-единствена нощ в Исла Негра.
Но въпреки това, Исла Негра е и последният им дом във вечността - там двамата са погребани един до друг.