На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.
Много истории пази по бреговете си бляскавият Кан, особено по време на филмовия фестивал. Много красиви момичета са оставяли стъпките си в пясъка там, а някои от тях и сърцата си. И много са си мечтали да станат принцеси “като пораснат”. Но само една на милиони наистина става такава. Това е историята на една от най-обичаните холивудски актриси Грейс Кели и нейния принц. Истински при това.
Грейс е американска актриса, модел и принцеса на Монако, известна с филмовите си роли и сценични изяви през 50-те. Тя участва в 11 холивудски блокбастър и въпреки успехите си, се оттегля от киното на 26-годишна възраст, за да се омъжи за принц Рение от Монако. Тяхната любов не е от пръв поглед. Не е даже от втори. Всъщност започва като досаден медиен ангажимент.
Актрисата, която изиграва ключова роля в съдбата на колежката си Грейс Кели е Оливия де Хавиланд. Историята, която не е добре известна, се случва през 1955 г. във влак, който се отправя от Париж към Лазурния бряг. Оливия, неотдавна омъжена за редактора на Paris Match Пиер Галанте, замива със съпруга си за Кан. Тогава малкият френски град се готви да бъде домакин на 8-мия филмов фестивал.
По същото време Грейс Кели се поява терминала на гарата в Париж. Младата актриса и поканена на фестивала заради ролята си в The Country Girl (Провинциалистката) и пристига заедно с американската делегация. За ролята си във филма Грейс получва Оскар за най-добра актриса.
Според Оливия де Хавиланд, идеята да поканят Грейс Кели на фотосесия в двореца на принца е дошла по време на обяд във влака. Когато съпругът й разбра, че Кели е сред пътниците, той предлага да я заведе на среща с принца на Монако, заедно с главния редактор на Paris Match Гастън Бонер. След като получава съгласието на Грейс да се срещне с принц Рение, Пиер Галанте се обажда на актрисата, като съобщава, че принцът я очаква до 4 часа. Тя обаче ... отказа. Оказа се, че почти по същото време в Кан тя трябва да присъства на коктейл в чест на филма си. Така че Княжеският дворец трябва да премести срещата с час назад и предвид тази гъвкавост актрисата се съгласява.
Съдбовният ден, 6 май 1955 г., когато Грейс трябва да се срещне с бъдещия си съпруг, не започва много добре, а след това става дори още по-лошо. Първо, в Кан, няма ток заради стачка. Грейс разбира за това едва след като измива косата си. Сешоарът не работи, ютията също. Какво да прави? Грейс обличи роклята си с флорален принт, прикрепя няколко цветя към косата си и се насочва към двореца.
Срамежливото ръкостискане и кратката работна среща не предвещавала любов. Или поне така си мислят всички. Дори и самата Грейс. У Рение обаче вече е заговорил гласът на разума, но и на любовта, защото тя може и да нямала синя кръв и кралско потекло, но била красива, известна, с добри обноски и от заможно семейство.
Малко след срещата си на Френската Ривиера, принцът учтиво решава да й изпрати писмо на благодарност. Писмо, което се оказва пламъкът, който да разгори една от най-великите любовни истории.
След няколко месеца тайна кореспонденция принц Рение заминава за САЩ с годежен пръстен и никакво намерение да чуе друго освен „да“. През декември 1955 г. годежът им е официално обявен, а дългоочакваната сватба се случва през април следващата година. Въпреки че Рение си мечтае за скромна церемония в някой малък параклис в отдалечено село, това е едно от най-пищните и обсъждани кралски тържества за няколко десетилетия напред.
На 19 април 1956 г. се състои тази сватба. Този умопомрачителен ден все още отеква в съзнанието, тъй като пресата внимателно проучва и продължава да проучва всеки детайл от сватбената церемония. Например емблематичната рокля на Грейс Кели, проектирана от Хелън Роуз, е подарък за актрисата от MGM, филмовото студио, с което е работила. Днес тя принадлежи на Художествения музей във Филаделфия. На церемонията, проведена в St. Nicholas Cathedral, присъстват 600 гости, включително холивудските знаменитости Ава Гарднър, Кари Грант и Глория Суонсън. Сред гостите бе забелязан и гръцкият милионер Аристотел Онасис. Около 30 милиона души от различни страни са гледали сватбената церемония.
Нейната история звучи като приказка, а всъщност тя е олицетворение на птичката затворена в златната клетка. Кое момиче не иска да стане принцеса един ден? Грейс успява да сбъдне мечтата на всички жени по света, но с големи последствия.
По време на брака си с принца на Монако тя е копнеела за предишния си начин на живот толкова силно, че почти през цялото време е била в тежка депресия. Никой от близките ѝ не подкрепял желанието ѝ да стане актриса - родители ѝ били против това и може би дори си отдъхнали, когато тя загърбва своята истинска мечта - да играе за хората, да бъде на екрана.
Любовта винаги има цена, а за Грейс Кели това е прекратяването на актьорската й кариера. Въпреки че Рение нямал нищо против тя да продължи да се снима, а самият Хичкок няколко пъти лично се среща с нея, за да я убеди отново да бъде неговата звезда на екрана, тя отказва и се отдава на хуманитарна дейност, на съпруга си и трите им деца – Каролин, Стефани и Албер. В отговор на това не само Рение я дарява с любов и внимание, но и цялото малко кралство, което я боготвори.
Приказката им продължава 26 години с всички възходи и падения, които могат да се случат между две обичащи се души. Любовта им преминава през всички фази – от красива история до скандали и отдалечаване, докато на 13 септември 1982 година Грейс Кели не катастрофира фатално. В колата е и малката Стефани, която се разминава само с драскотини, докато майка й никога повече не се събужда. Принц Рение така и не се жени повторно и когато 23 години по-късно умира, той е погребан до нея в гробницата на църквата, в която двамата се вричат в любов... докато смъртта ги раздели.