На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Един голям глас, един вилик боксьор и една любов свързала ги отвъд тленността или просто Едит Пиаф и Марсел Сердан.

От Парижките покрайнини тя се издига до концертните зали на Ню Йорк и буквално завладява сърцето на света. Близка е с приятели като Жан Кокто, Марлене Дитрих, Марсел Сердан, и, макар израснала в огромна бедност, достига невиждан успех. Лошото идва, когато, издигайки се на висотата на величието, тя, твърде крехка, не успява да се защити и опази, и славата пречупва крилете й...

Родена на 19 декември 1915 година под името Едит Джована Гасион в квартал „Белвил“, на тротоара на ул. „Белвил“ №72, в акта й за раждане като месторождение е посочена болницата „Тенон“. От три до седемгодишна възраст Едит е сляпа. Според една от биографиите й, тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба й събират пари и я изпращат на поклонение в Sainte Thеrеse de Lisieux. Според суеверието, Едит се изцерява от болестта чудодейно.

В търсене на истинските чувства великата френска певица сменя много мъже през годините, буквално като носни кърпички. Но най-голямата си тръпка среща едва в края на дните си.

Също като много други деца, родени от европейски родители-преселници във френски Алжир, и към малкия Марсел (р. 1916 г.) се обръщат с нарицателното “pied-noir” (буквално: черни крака). Когато семейството се мести да живее в Казабланка, Марсел се запалва по бокса и първите му треньори виждат в хлапето голям потенциал. Техниката му е нестандартна и ефективна: както се движи пъргаво напред, размахва на пръв поглед сякаш безцелно ръце в посока на противника, но точно в това се крие елементът на изненадата. 

На 21 септември 1948 г., когато в залата “Рузвелт Стейдиъм” в Джърси, шампионът в среднотежка категория на Франция и Европа се изправя в мач за световната титла срещу Тони Зейл. Сердан побеждава три години по-възрастния от него претендент и вече двукратен световен шампион Зейл с нокаут в 12-ия рунд. Когато това се случва, “Бомбардира” все още не подозира, че тепърва му предстои най-важният мач в живота: срещата със звездата на френския шансон Едит Пиаф. Годината е 1946-та, Марсел е на 32, Едит – на 33.

Мъжът оставил най-трайна следа в живота й. Мъжът, който й подарил една любов, изживяна кратко, но продължила вечно.

„Представи си една вечер в Клуба на петимата, в края на 1946 година. Запознават ме с „мароканския бомбардировач“. Това е то съдба – едно ръкостискане пред всички хора там“, споделя самата Пиаф на Берто за първата им среща. „Очите му не са като на другите...“, допълва разказа си тя за свенливия младеж, който вече е успешен боксьор и не спира да отбелязва победи. И докато на ринга нанася силни удари, извън него му е необходимо точно това нежно ръкостискане, за да спечели сърцето на „Голямата Едит Пиаф“, защото тя в този момент също вече е истинска звезда. 

Любовта им не е младежка заигравка, нито пък е първата в живота им. Пътищата на двама зрели хора се преплитат за кратко, когато и двамата са на върха на професионалната си кариера. Но дори това кратко се оказва достатъчно дълго, за се случи неизбежното между тях, а именно – влюбването. Последвалата любов е дълбока, сериозна, ненаситна; любов, продължила колкото мах с крилото на птица, но която завинаги ще се помни. Любовта между “врабчето” с гигантски глас Едит Пиаф и гигантът в бокса с душа на врабче Марсел Сердан.

На тази любов, певицата посвещава “Hymne à l’amour”, Химн за любовта.

„Ако един ден животът ни раздели
и ти умреш далеч от мен,
няма да има значение дали си ме обичал.
Защото и аз ще съм мъртва.
Вечността ще бъде нашият пристан –
в синевата на отвъдното,
в рая, където проблемите не съществуват.”

Известността и ангажиментите им ги отвеждат в различни точки на света, пътуват постоянно и при всяка възможност се срещат някъде по средата. Малкото врабче дори се отказва от нощта, в която умее по-добре да живее, за да влезе в ритъма на Марсел. Когато той заминава обаче, Пиаф бързо се връща към старите си навици и бохемската си същност, полята обилно с шампанско и белязана от безсънни нощи.

Въпреки това животът е розов за влюбената двойка и една вечер Едит се обажда на Марсел и го умолява да не пътува с кораб, а със самолет, за да се видят след поредната кратка раздяла. Той е във Франция, а тя в Ню Йорк.

„Добре. Утре ще бъда при теб. Целувам те. Обичам те.“ Думите, прошепнати в една телефонна слушалка, ще бъдат последните, които Едит ще чуе от любимия си.

Самолетът, в който пътува Марсел Сердан, се разбива над Азорските острови и той умира едва на 33 години.

На следващия ден Едит е зад кулисите на най-голямата нюйоркска зала, готвейки се за изява. Точно в този момент й съобщават, че самолетът, на който е любимият Сердан, е паднал, а той е сред загиналите пътници. Никой не вярва, че в този момент Едит ще може да пее. Но тя излиза на сцената и с глух глас заявява: „Днес ще пея в чест на Марсел Сердан. Единствено заради него.“

Пиаф е съкрушена – и заради загубата, и заради вината, която изпитва, че именно тя е виновна за смъртта му. „Аз го убих“, неведнъж казва тя. Въпреки че надживява любимия си с 14 години, Едит Пиаф така и не успява да се възстанови напълно от психическия срив след смъртта му. Бори депресията с алкохол и наркотици. Интимният й живот е безрадостен. През леглото й минават много мъже, предимно млади творци, които експлоатират щедростта й и правят кариера на гърба й. Измъчвана тялом и духом от личните си демони, загубената любов и артрита, Едит умира през 1963 г. Погребана е в парижкото гробище Пер-ла-Шез.

През 1983 г. животът на Сердан и Пиаф е претворен на кино-лента от режисьора Клод Лелуш. Във филлма “Едит и Марсел”, ролята на боксьора се изпълнява от сина му. През 2007 г. излиза биографичният филм за Пиаф, “Животът в розово”, в който ролите на двамата влюбени се изпълняват от Марион Котияр и Жан-Пиер Мартен.