На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.
Джон Ленън, и Йоко Оно, енигматичен творец и негова муза, са без съмнение най-най-най-странната двойка на 70-те години на миналия век, дори и след убийстово на певеца.
За Джон тя е всичко. А светът я смята за демон в женски дрехи, заради когото музикантът захвърля и The Beatles, и съпругата, и детето си. Историята на тяхната луда любов за мнозина все още е загадка, тя провокира, защото става въпрос за особена любов, обречена на погибел...
Йоко е родена в семейството на богат банкер и японска аристократка. Чете много, получава образованието си в един от най-добрите американски колежи, след което започва да се занимава със съвременно изкуство. Въпреки всичко обаче тя си остава неразбрана и неприета от обществото. Момичето се бори, редовно се появява на различни арт партита, запознава се с известни авангардни художници, но те не я допускат в обкръжението си.
До 33-годишната си възраст Йоко вече има брак и 3-годишна дъщеря, както и безкрайни неврози и опити за самоубийство поради невъзможността да намери своето място в живота. Но на една от изложбите си младата Йоко среща мъж, в когото вижда сродната си душа. Той е Джон Ленън. И тя вече не може и не иска да изпусне единствената си радост.
Джон Ленън винаги е бил особено момче. Всичко се обърква още преди той да се роди. Майката на Ленън, Джулия, закъснява за собствената си сватба, защото решава да гледа филм преди тържеството. Съпругът ù я напуска след раждането на Джон, казвайки, че тя може да се среща с когото си поиска, а той някой ден ще се върне. И майката се впуска във всякакви любовни афери, оставяйки сина си да бъде отгледан от леля Мими – сдържана и строга жена, която се опитва да грижи за момчето, както може.
Тя е тази, която повлиява най-силно върху избора на кариера на момчето, когато му подарява първата му акустична китара. Джон е на 17, но вече от две години си има собствена група от хлапетии на неговата възраст, кръстена на училището, в което ходят – Quarrymen.
По време на градинско парти в Уултън, където Guarrymen са поканени да издрънкат няколко популярни парчета на китарите си, Ленън среща Пол Маккартни. Двамата моментално си допадат. Останалото, както казват, е история.
Когато Джон среща Йоко, той все още е женен за Синтия Пауъл. И има син от нея. Датата е 7 ноември 1966, а мястото – галерия “ Индика”в Лондон, където младата ексцентрична японо-американка е изложила доста смахнатите си на пръв поглед произведения. Когато притежателят на галерията ги представя един на друг, Оно признава, че никога не е чувала за “Бийтълс”. Закачливо моли Джон да й услужи с пари за чук, с който да забие пирон в една от арт инсталациите си. Джон отговаря: “Ще ви дам въображаеми пет шилинга, с които да си купите въображаем чук.” И ето така искрата на привличането ненадейно пламва.
За Джон Ленън тяхната любов е предначертана. Назад във времето, когато той пише песента „Lucy in the Sky with Diamonds”, съзнанието му създава „образа на жената, който някой ден ще дойде да ме спаси – момиче с калейдоскоп в очите”. Ленън споделя пред списание Playboy през 1980 година, четири месеца преди смъртта си: „Оказа се, че това щеше да бъде Йоко, въпреки че тогава все още не я бях срещнал!”
Минават две години след тази първа среща, преди двамата да обявят, че “ходят” сериозно.
Художничката сякаш усеща, че е попаднала на голяма риба, при това златна, и моли Ленън да финансира една от изложбите й. Но понеже не може така танто за кукуригу, музикантът кани Йоко да му гостува в къщата му в Уейбридж, окръг Съри – във време, удобно за нея и… когато, разбира се, госпожа Ленън не си у дома. Йоко се отзовава с неприкрит ентусиазъм на поканата. За да не му личи колко е нервен, Ленън моли приятеля си от детинство Пийт Шотън да бъде там, когато гостенката пристигне. Постепенно обаче всички се отпускат и Джон предлага да направят експеримент като записват всякакви странни звуци – от птичи песни и скрибуцане на ненастроени музикални инструменти до приспивни песнички и мелодии, изсвирени на пиано. Нестандартният джам сешън продължава цяла нощ. Дългият запис ще залегне в основата на иконичния първи албум на двойката, озаглавен “Two virgins” (Двама девственици), на обложката на който Йоко и Джон са хванати за ръка и както майка ги е родила. “На развиделяване,” спомня си Джон онзи паметен ден, “правихме любов. Беше красиво.”
Йоко играе главна роля не само в интимния живот на Ленън, двамата прекарват огромна част от времето си заедно и в студиото. През 1969 г. двойката сключва брак и любовното им приключение продължава. Джон е толкова пленен от любимата си, че посвещава много повече време на нея, отколкото на музиката.
Както той се изразява по-късно това било: „странен коктейл от любов, секс и забрава” – и от време на време наркотици. „Когато не бяхме в студиото, бяхме в леглото.”
Точно в студиото е мястото, където започват проблемите. Мнозина хвърлят вината за разпадането на „Бийтълс” върху Оно, защото през последните две години като член на групата, Ленън е по-фокусиран върху нея, отколкото върху музиката. Те неуморно организират протести срещу войната във Виетнам и така британският певец става известен като активист и революционер.
Някои считат Йоко за вещица, която е омагьосала Ленън и напълно го е подчинила. В известен смисъл това е така, само че в цялата работа няма мистика. Тя просто е мъдра жена, а той просто е влюбен. Джон никога не отрича влиянието на Йоко върху него. „Тя е учител, а аз съм ученик", споделя музикантът. "Аз съм известен човек, за когото всички мислят, че знае всичко, но тя е моят учител, тя ме научи на всичко, което знам. Тя вече знаеше всичко, докато аз не знаех нищо, по дяволите, когато бях един човек отникъде. Тя е моят дон Хуан (духовният учител на Кастанеда).“
Ленън твърди, че именно с Йоко той е станал свободен, че след срещата си с нея най-накрая се е почувствал цялостен. „Без нея аз бях само половината от себе си“, казва Джон. Художничката е за него и приятел, с когото той може да се кара, и майка, която, ако нещо се случи, ще го целуне и успокои, и любовница, с която минават най-страстните му нощи.
В отношенията на двойката обаче с времето настъпва криза. Мъдрата японка веднага забелязва това и дава свобода на любимия си. Дори му намира любовница – секретарката си Мей Пенг – и пуска Джон да отиде при нея. Но Ленън скоро разбира, че неистово иска да се върне у дома. „Не ми харесва този живот. През цялото време се сблъсквам с проблеми. Искам да се прибера. Моля те, приеми ме обратно!“, моли се Ленън в телефонен разговор с Йоко. „Не си готов да се върнеш“, хладно му отговаря тя. Двамата обаче скоро отново се събират.
В деня, в който Джон навършва 35, им се ражда прекрасен син – Шон. Тогава Ленън осъзнава, че се е изчерпал в музиката, а всичко, от което се нуждае, е да бъде щастлив съпруг и баща.
След раждането на сина им, Джон доброволно поема ролята на домакиня. Семейството живее в уединение. Оттеглили са се от всякакви светски събития. Вместо това предпочитат да си стоят вкъщи или да пътуват, да пекат хляб и да се радват на бебето. Джон обявява, че окончателно се оттегля от музикалния бизнес през 1977 г.
В периода на затишие Ленън се отдава на другите си творчески пориви – да рисува и да пише. И така минават пет години. Обаче през октомври 1980-а Ленън се завръща на музикалната сцена със сингъла Just Like Starting Over. През следващия месец на бял свят излиза и албумът Double Fantasy, който съдържа парчета, написани по време на пътуване с ветроходна яхта до Бермудите. “Двойната фантазия” обаче не е приет с особен ентусиазъм от публиката, а критиката го определя като “стерилен” и “предизвикващ прозявка”.
За съжаление, тази любовна история не е с щастлив край. Музикантът е застрелян от фанатик на прага на собствената си къща, пред очите на Йоко. На 8 декември 1980, психичноболният Марк Чапмън, който отдавна планира убийството на световноизвестния музикант, изстрелва четири куршума в гърба на Джон Ленън.
Петнадесет години по-късно, когато питат Оно защо все още живее в апартамента, който споделят с Ленън, тя простичко отговаря „Това е домът, която създадохме заедно. Той ще бъде много разстроен, ако го напусна!”
Дори и днес, 41 години след смъртта на Ленън, тази любов все още тлее в сърцето на Йоко, като онова чувство, което не подлежи на описание и което всеки човек трябва да изпита, за да знае, че е живял истински. Любов, която е докоснала и всички нас, чрез творчеството на този голям Човек и творец!