На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.   

През 1944-та, под натиска на Сталин новият режим, политиката на България по македонския въпрос се променя изцяло и започва македонизация на Пиринския край.

Талев е заклеймен като „фашист“ и „великобългарски шовинист“, изключен е от Съюза на писателите и е лишен от правото да участва в обществения и литературния живот.

Не му дават никаква работа. Но и при тези тежки условия, поработва върху романа си „Железният светилник“ и го завършва в края на август 1946-а. Само че никой не смее да го отпечата.

През 1946-а у нас, по съветски образец , се създава т.нар. Главлит – Главна дирекция на издателствата, полиграфичната промишленост и търговията с печатни произведения. Или казано по-просто – официалната цензура.

Основната задача на чиновниците е да наблюдават да не влизат в библиотеките и в книжарниците заглавия, обявени за опасни. Сред тези „вредни книги“ са „Град Прилеп – борби за род и свобода“ и „Завръщане“ на Димитър Талев, които са иззети от библиотечните фондове.

През четирите години, докато той е по концентрационни лагери, жена му Ирина, която тогава е 30-годишна, работи като тъкачка в една фабрика за килими извън града, за да изхранва двете им деца. А когато не е на робота, ходи по затворите и търси начини да изпрати храна на мъжа си. Синът им Братислав разказва, че той и брат му практически гладували. Спомня си летата на ул. „Добри Войников“ – тя е с калдъръм, а те – по цял ден боси, само с едни черни гащета и с по една филия с олио и червен пипер. 

Ирина е изключително жертвоготовна. Превъзмогва дори и майчиния си инстинкт, за да се грижи за мъжа си в затвора. Пак Братислав си спомня, че в училище веднъж раздават на децата по една кесийка с 40 бучки чехословашка захар. По пътя до вкъщи, той не издържа на изкушението и изяжда една бучка. Донася у дома 39 бучки. С тези бучки тя спасява мъжа си. Тя карамелизирала захар и слагала натрошените парчета в буркани, върху които лепи етикети от близката аптека. Уж че са лекарство. После изпраща бурканите в лагера, за да подсилва съсипания му от глада и болестите организъм.

През февруари 1948 година свободата му е издействана. Прибира се при съпругата си напълно изтощен – жълто-зелен на лице, с отекли крака и на тегло 46 кг.

После идва нов, тежък удар за неговото семейство. На 28 август 1948 година е изселен с цялото си семейство в Луковит. Не му дават работа. Бивш концлагерист. Изключен е от писателския съюз. Остава у дома да готви в кухничката и да пише.

Съпругата му Ирина постъпва на работа в местната фабрика за жакардови килими и пътеки. Възлагана ѝ е тежка за нейните сили работа: при лоши хигиенични условия да носи на гърба си чували с парцали. Но тя издържа.

Семейството е настанено в една стая и малка кухня. Там Талев готви скромното ядене от фасул или праз през зимата. На съседите им дожалява за съдбата на тоя бележит човек и от време на време донасят по някое яйце, брашно или пита за децата.

В началото на изселването Талев на няколко пъти прескача в София, за да се срещне с хора от Съюза на писателите и да предложи за печат готовите си работи. Особено държи да види свят романа му „Железният светилник“, над който започнал да работи още преди 9 септември.

Преданата жена, непрекъснато си повтаря, че когато има голяма любов, винаги стават чудеса. Но когато мъжът й умира през 1966, една я спасяват – така се срива психически.