Въпреки минусовите си температури, Антарктида на практика е пустиня. Ако се чудим защо, краткият отговор е, защото получава много малко дъжд или сняг. А ето го и дългото обяснение.

Пустините се определят като ландшафти, където има малко валежи. Въпреки че няма строги критерии за това какво прави пустиня, това обикновено се отнася до регион, който получава по-малко от 25 сантиметра дъжд или сняг годишно.

Антарктида се вписва добре в това определение за пустиня. Прогнозите варират, но средното количество валежи за целия континент се оценява на около 15 сантиметра годишно, според Австралийската антарктическа програма.

Някои части на Антарктида обаче са по-сухи от други. Докато някои крайбрежни региони могат да получат прилични снеговалежи, райони, които са дълбоко във вътрешността - далеч от източници на влага, виждат по-малко от няколко сантиметра валежи всяка година.

Твърди се, че в някои части на Антарктида, като уместно наречените Сухи долини на Макмърдо, не е имало нито капка дъжд, нито една снежинка от милиони години. Въпреки че някои учени се съмняват в това твърдение, тези брулени от вятъра долини се смятат за едни от най-сухите места на Земята. Струва си да припомним, че Антарктида е колосална по размер - с площ от 14 200 000 квадратни километра,  което я прави и най-голямата пустиня в света.

Сухотата на Антарктида се дължи главно на нейния студ. По-хладният въздух задържа значително по-малко влага от топлия въздух, което означава, че не е лесно да се образуват облаци. По-значителни снеговалежи обикновено се случват близо до брега, защото по-топъл въздух може да се движи над открити води и да вземе достатъчно влага, необходима за образуване на облаци.

Учените, работещи в Антарктида, твърдят, че въздухът е толкова сух, че картофеният чипс и пуканките никога не изсъхват и застояват. По същия начин мократа коса и кърпите изсъхват бързо след душ, като плесен и мухъл практически не съществуват.

Недостатъкът на живота в този отчаян сух район е, че кожата ни става много суха и напукана от липсата на влажност. Да не споменаваме колко изсушава лигавицата на носа, както отбелязва и IFL Science.

Може би е трудно да си представим, но дехидратацията е голяма опасност на покрития с лед континент. Много от ранните изследователи, които първи стъпват на Антарктида, включително капитан Робърт Фалкън Скот, починават именно от дехидратация в комбинация с измръзване, изтощение и безброй други усложнения, свързани със студа.

През 2016 г. бившият офицер от британската армия Хенри Уорсли се опитва да стане първият човек, прекосил Антарктида сам и без чужда помощ. На ден 71, само на 48 километра от целта си, той се поддава на изтощение и тежка дехидратация. След като е транспортиран с хеликоптер до болница в южния край на Чили, той почива на 55 години.

 

 

Източник: lifestyle.bg

Снимка: iStock