При ПТП на паркинга на супермаркет жените шофьори с изкуствени гърди са изложени на по-малък риск от травма, отколкото дамите без гръдни импланти или от мъжете. Американски изследователи установяват това при краш тестове. При движение на заден ход или бавно маневриране много водачи разкопчават предпазния си колан. Въздушните възглавници обаче се задействат при скорост от около 20 км/ч. Но ако дори с ниска скорост горната част на тялото се удари във волана, вътрешните органи биват застрашени. „Гръдните импланти действат като мини въздушна възглавница при катастрофи с ниска скорост“, обяснява д-р Хелге Йенс, специалист по пластична и естетична хирургия в клиниката Domhof в германския град Аахен. „Имплантите могат по-добре да разпределят натиска, на който е изложен гръдният кош в случай на пътнотранспортно произшествие.“

Проведено наскоро проучване на лекари от Дружеството за пластична хирургия в Спокейн (щат Вашингтон) потвърждава това. Изследователите правят симулация на сблъсък със и без силиконови импланти. Медицински гел, който симулира естествена гърда, и гръден имплант са подложени на сила от почти 2000 нютона при тест за падане. Това натоварване съответства на скорост на удар в автомобил с около 16 км/ч – именно такава сила често води до първите счупени ребра. При тестовете се оказва, че разтягането на гърдите със силиконови импланти е с 23 процента по-ниско, отколкото при гърдите „без тунинг“. Фрактурите на ребрата или гръдната кост могат до голяма степен да бъдат избегнати при удари с ниска скорост. Според Германското дружество за естетична пластична хирургия (DGÄPC) всяка година около 67 000 жени третират гърдите си със силикон. Възниква въпросът: дали по-големите гръдни импланти осигуряват по-добра защита срещу наранявания и при катастрофи с по-високи скорости?

„При този „механизъм“ на катастрофите няма значение дали в импланта има 200 или 500 милилитра силикон“, казва хирургът Хелге Йенс. Тестове със скорост на удара от 50 км/ч демонстрират границите на защитния ефект на силикона: италиански експерти по травми от ПТП към Политехническия университет в Милано правят експеримент с обезопасен с 4-точков предпазен колан манекен, на който посредством лепяща лента поставят кръгъл имплант и провеждат краш тест. Резултатът: имплантът остава незасегната. След удара с 90 км/ч се забелязвало спукване и изтичане на гел. Експертите обаче смятат, че повечето травми не увреждали имплантите – изключение правели само ударите с остри предмети. Друга констатация на лекарите от катастрофата е, че собствените мастни натрупвания в тялото не предлагали никаква допълнителна защита в случай на автомобилна катастрофа. „Мастната тъкан и гръдните импланти по принцип не са заместител на предпазните системи и въздушните възглавници“, обяснява специалистът Хелге Йенс, пише AutoBild. В случай на катастрофа предпазният колан се забива в стомаха на затлъстелите хора: мастната тъкан измества колана и по този начин увеличава прави травмата по-тежка.