В разцвета на риалити телевизията, която не се интересуваше от етиката, едно риалити шоу в Обединеното кралство настани 10 момчета и 10 момичета в отделни къщи, за да се грижат за себе си, без надзор от възрастни.
Децата, всички на възраст 11 или 12 години, бяха снабдени с храна, пари, играчки и почистващи уреди за „експеримента“.
Бяха оставени самостоятелно, с уговорката, че екипът ще се намеси, ако има проблеми с безопасността им. Децата бяха заснети през цялото време, като кадрите бяха излъчени в документалния филм на британския Channel 4 – “Boys and Girls Alone”, пише "Калдата".
Имаше голяма разлика в поведението на момчетата и момичетата.
Докато момичетата готвеха, чистеха и организираха модно ревю с развлекателна цел, момчетата веднага се заеха да сеят хаос в къщата и да правят бели. След няколко дни момчетата се разделиха на две групи, спящи в две различни спални. След това се опитваха да се противопоставят помежду си.
Едната група решила да държи другата будна, след като поспали по-рано, опитвайки се постоянно да влязат в стаята на другите и викайки силно. Между момчетата избухна спор, след като една от тениските на едно от тях беше боядисана и покрита с крем за бръснене. Но освен няколко дребни спора и шеги, никой не беше наранен.
Въпреки че преместиха всички легла в една стая и готвиха и се хранеха заедно, момичетата в крайна сметка се тормозеха. Две от момичетата решават да напуснат къщата, преди експериментът да приключи.
Въпреки че е интересно за гледане, не можете да екстраполирате много от експеримента.
От една страна заради наличието на камери и от друга поради естеството на експеримента. Има примери от реалния живот на изолирани деца, включително един през 1965 г., когато шест момчета се опитват да избягат и да отидат с лодка до Фиджи. Те заспиват по някое време, след като крадат лодка. След дни на лутане, остават блокирани на малък остров за 15 месеца.
Преди да бъдат спасени, момчетата съставят график за задължения около лагера си. Правят музикални инструменти, за да се забавляват, и се опитват да направят свой собствен сал. Едно от момчетата пада от скала и си чупи крака по време на престоя им. Другите наместили крака му и го обездвижили с пръчки. Грижат се за него, докато оздравее.
Те най-накрая били спасени в неделя, 11 септември 1966 г. Местният лекар по-късно изразява удивление от мускулестото им телосложение и перфектно излекувания крак на пострадалото момче. Но това не е краят на историята на момчетата, защото когато пристигат обратно в Нукуалофа (от където са), полицията се качва на лодката, арестува момчетата и ги хвърля в затвора. Г-н Таниела Ухила, чиято ветроходна лодка са „заели” момчетата преди 15 месеца, все още е бесен и решава да повдигне обвинение.
Какъв е изводът?
Дали заради времето, в което се случват едното и другото, начинът, по който протича всичко, е различен? Или пък по-стерилните и безопасни условия в риалитито повлияват на поведението на децата? Може би самата идея за риалити включва в себе си неща, които целят да се получи това, което ще се гледа, а не това, което се случва естествено? Доста интересна тема, все толкова актуална и до днес.