С напредването на възрастта поговорката “времето лети” сякаш става все по-реална. В един момент сте безгрижно дете, а след това, сякаш само за миг, сте вече възрастен с много отговорности. Екип от учени от Мичиганския университет в САЩ изгради теория защо възприятието на времето от човек се променя с напредването на възрастта и то сякаш набира все по-голяма скорост, съобщава „Дейли мейл“.

Синди Лъстиг, професор по психология от споменатия американски университет, казва: “Една от причините е, че когато сме по-възрастни, животът ни е по-структуриран около рутината и има по-малко големи знакови събития, които използваме, за да откроим различните епохи от “времето на нашия живот”.

Лъстиг добавя, че като деца имаме повече преживявания, върху които да разсъждаваме. За едно петгодишно дете една година е 20% от живота му, изпълнен с нови преживявания, докато то открива света около себе си.

Същият отрязък от време обаче е само два процента от живота на 50-годишен човек, който най-вероятно има по-малко преживявания, които са новост за него.

Специалистът обяснява, че мозъците ни “наслагват” еднообразните рутинни дни и седмици, което създава впечатлението, че всичко се слива в едно и времето тече по-бързо.

Хората измерват времето чрез запомнящи се събития. В младостта ни те са повече и се поражда усещането, че времето тече по-бавно. С напредването на възрастта този тип събития стават все по-малко и все по-нарядко, което създава впечатлението за по-бърз ход на времето, смята екипът на Лъстиг. Ето защо повечето хора могат да си спомнят лесно нещо, което са правили веднъж, а не стотици пъти.

Друга теория, която се разпространява в научната общност, идва от Ейдриън Бежан от Университета Дюк, който предполага, че бързият ход на времето се дължи на остаряването на мозъка.

През 2019 г. Бежан публикува своето изследване, според което възприемането на житейския опит може да се изкриви с напредването на възрастта, а мозъкът ни се нуждае от повече време, за да обработва нови мисловни образи. От друга страна, в началото на живота мозъкът може да възприема нова информация “на бързи обороти”, което му позволява да обработи повече за същия период - поради което дните изглеждат много по-дълги, отколкото по-късно през живота.

Според Бежан физическите промени в нервите и невроните ни играят важна роля за възприемането на времето с напредването на възрастта. С годините тези структури стават по-сложни и в крайна сметка се разрушават, създавайки по-голяма устойчивост на електрическите сигнали, които получават. Според хипотезата на изследователя деградацията на тези ключови неврологични характеристики води до намаляване на скоростта, с която придобиваме и обработваме нова информация. Бебетата например движат очите си много по-често от възрастните, тъй като обработват образи с по-бързи темпове, смята Бежан.

За по-възрастните хора това означава, че за едно и също време се обработват по-малко образи, поради което преживяванията изглеждат така, сякаш се случват по-бързо.