Тъй като съседът Теодор постоянно се хвалеше как ходи на къмпинг в Гърция и му излиза     много по-евтино, реших и аз да последвам неговия пример.

 Напълних моя Голф 3 ** с газ догоре, купих палатка за двама от голяма международна верига   за спортни стоки, носеща името на олимпийска дициплина, състояща се от десет различни   спорта, заредих хладилната чанта с бира от близкия магазин – част от голяма немска верига   дискаунтъри, взех щайга от най-хубавите домати от село (а не турски менетата, пълни с ГМО) и    рано – рано, с жената се насочихме към Маказа.

 Преди проверихме в Фейсбука дали има опашка на пункта (така ме посъветва съседът Теодор) –  не можахме да се сдобием с информация – тъй като сведенията бяха противоречиви – Гошо от Хасково каза има 4 километра опашка, но Ангел – баджанака каза, че е минал за има-няма 10 минути (с неговия SUV от скъпа анлгийска марка – отскоро – индийска).

Без особени премеждия – достигнахме до Маказа – в крайна сметка баджанакът се оказа прав – нямаше много коли и преминахме сравнително бързо.

О, чудо – в Гърция няма винетки – казах на жената – виж ги гърците – карат и си пеят, а не като нас – да ни скубят по 100 лв. за винетка. Радостта ми беше краткотрайна – на магистралата любезно момиче в кабинка ми поиска 1.90 ЕВРО – мръсни обирджии (тоя Теодор явно е искал да ме прецака). Както и да е с много неизречени псувни – платих и продължих напред. След няма и 2 часа стигнах заветната цел – КЕРАМОТИ.

Тъй като ми бяха свършили мегабайтите, трябваше с питане да стигна до къмпинга – странно – всички знаеха български.

Нелюбезна госпожа на средна възраст ми поиска 4 ЕВРО, за да си разпъна палатката, погледнах я кръвнишки, но все пак ги платих.

Не стига, че платих такава сума, но и ме накарах да паркирам Голфа извън паркинга – ами ако някой го открадне, че и каско нямам ....

Тая скапана палатка ми взе здравето – три часа я разпъвах – накрая се принудих да прочета упътването.

Както и да е – справих се – взехме хладилната чанта (с бирата от оня магазин), малко от доматките и луканката на тате, която пренесохме незаконно през границята и се отправихме към плажа.

Тъкмо се настанихме под един чадър и постлахме със стар брой от печтното издание на Трафик нюз :) масичката между шезлонгите и от нищото изникна едно със слушалка в ухото (като охрната на един човек, който трижди е бил наш премиер) и на изключително лош български ни обясни, че трябва да консумираме нещо, ако искаме да останем – в Созопол просто ми взеха 30 лв. и ме оставиха на мира.

Но като си в Рим – прави като римляните – забравих и бира, и домат, и луканка – започнах да поръчвам.

В края на деня, след като ми донесоха сметката, стана ясно, че съм изхарчил пенсията на баба ми  за два месеца – да е жива и здрава женицата, загдето ми подари 200 лв. за четиридестия рождения ден.

Обадих се на Теодор – в случай, че сте забравили – това е съседът, който бе и причината да предприема това пътешествие, оказа се, че не е трябвало цял ден да поръчвам  - той с едно фрапе от 2 ЕВРО седи под чадъра, заедно с двете му деца и жена му цял ден. Разсърдих му се – тази година няма да получи ракия от татювата.

Прибрахме се от плаж,  опашката пред банята беше голяма, затова си казах – нали се къпах в морето, а то не е мръсно като нашето – стига толкова къпане за един ден – а и Коледа наближава.

Аз предложих да си ядем луканката и доматките пред палатката (всички в къмпинга правеха така), но жената каза – НЕ – ще ме водиш на ресторант.

След деня на плажа малко се изплаших, но – все пак, дошли сме на Гърция – като ще е  гарга да е рошава, казах – Жена, отиваме на кръчма.

Хванах безплатен wi-fi и пуснах най-популярното приложение за oценяване на места за обществено хранене (разбирай кръчми) – избрах това, което беше класирано на първо място  в цяло КЕРАМОТИ.

Сравнително любезни гърци веднага ни намериха маса и отгоре на всичкото менюто беше на български.

Жената каза – искам да ям гръцка риба – тук е прясна, не замразена – като в България.

Попитах сервитьорката (щото така съм чувал, че е изискано) “Какво ще ни препоръчате?”, “Гаврос – каза тя”, поръчах – две порции (по 6 ЕВРО едната)*** .  След около 15 минути ни донесоха две чинии пълни ... с цаца.

Казах си – това не може да продължава – хвърлих 20 ЕВРО на масата (щото баба ме е учила да не съм стиснат), прибрахме се в къмпинга, сгънахме палатката, качихме се на Голфа – и с 300 (въпреки че в Гърция присъдата за управление на МПС под въздействието на алкохола е минимум 3 години)  - към Маказа.

P.S. До гостите от Хасково – послание от Теодор (съседа) – “Върнете ми джапанките Nike”.

Очаквайте новите приключения на семейството с Голфа, ако даде БОГ. Рубриката се води от двама известни пловдивчани, пожелали да останат в историята с псевдонима SS. 

Disclaimer: Имената, героите, фирмите, местата, събитията са или продукти на въображението на авторите, или се използват по измислен начин. Всяка прилика с действителните хора, живи или мъртви или действителни събития е съвсем случайна

 

*гаврос всъщност означава хамсия.

** Отидоха в Турция мама им [цензура]

*** Благодаря ти бабо!