Основният съвет гласи – няма излишно знание, казва лекарят и кандидат на медицинските науки Андрей Беловешкин. Още преди 30 години учените, изучавайки мозъка, са обърнали внимание на това, че при част от хората се установяват известни признаци на развитие на болестта Алцхаймер. В ежедневието си обаче пациентите не долавяли нищо. Оказало се, че отговорът е в мозъка.

Мозъкът им бил малко по-тежък и имал повече неврони и синаптични връзки, отколкото е средното количество в изследваната група хора. По този начин големият мозък защитавал и компенсирал вече възникналите невродегенеративни заболявания, пише Profit.bg.

Учените назовали това явление когнитивен резерв.

При обучение, интелектуални усилия, изучаване на нещо ново – включително нови модели на движение, се осъществява стимулация на невропластичността на всички нива: синаптична пластичност, невронно ремоделиране, неврогенеза и др.

Колкото повече се натрупват нови връзки, толкова по-голям е резервът. Оказва се, че наистина има връзка между броя и дълбочината на гънките, интелекта и когнитивната гъвкавост.

Както знаете, мозъкът е пластичен. Получените, да кажем, по време на изучаване на нов език невронни връзки, могат с лекота да се използват за осъществяването на други задачи.

При заболяване те могат да поемат функции на повредени структури, компенсирайки болестта. Можем да сравним, казва Беловешкин, когнитивният резерв с още един резервоар гориво, който позволява на мозъка ни да работи по-дълго време.

Наблюдения показват още, че билингвистите заболяват от Алцхаймер 4.3 години по-късно, а симптомите при тях се проявяват 5.1 години по-късно, отколкото в група, състояща се от хора, говорещи един език.

Като цяло повишената мозъчна активност средно с 33% понижава риска от заболяване от Алцхаймер.

Изводът е прост: излишни знания няма! Запасите тук не натоварват джоба, а защитават мозъка. Колкото повече натоварвате интелекта си през целия си живот, толкова по-защитен от стареене е мозъкът ви.