Проучване на клетъчния метаболизъм разкрива нова роля на ензима HSL (хормонално-чувствителна липаза), която може да проправи пътя към напълно нови подходи за лечение на затлъстяването.

Какво беше изследвано?

Ензимът HSL стартира разграждането на мазнините, когато организмът се нуждае от енергия – например при гладуване или стрес. Обикновено HSL се намира в цитоплазмата (течната част на клетките) и се активира от адреналин и други хормони.

При хора със затлъстяване нивата на HSL често са понижени. Това изглежда логично: когато ензимът е по-малко активен, мазнините се натрупват по-лесно. Интересното е, че при хора с пълен дефицит на HSL възниква противоположният проблем – липодистрофия, състояние, при което тялото почти не може да съхранява мазнини. Този парадокс подсказва, че HSL има допълнителни функции, които досега са оставали незабелязани.

Основното откритие

Изследователите установяват, че част от HSL не се намира в цитоплазмата, а в ядрото на мастните клетки – контролния център, където се съдържат гените. Веднъж попаднал в ядрото, HSL влияе върху активността на гени, които помагат на мастните клетки да съхраняват енергия правилно и да поддържат нормална структура на тъканите.

Без този ядрен HSL клетката губи контрол върху това колко мазнини трябва да съхранява. Затова хората с пълен дефицит на HSL почти нямат мастна тъкан. При затлъстяване пък клетките могат да изгубят контрол върху същия механизъм, но по противоположен начин.

Откритието показва, че HSL изпълнява не една, а две ключови роли: участва в разграждането на мазнините и едновременно регулира генната активност в ядрото.

Какво показаха експериментите с животни?

Мишките, на които липсва HSL, почти нямат мастни резерви. Техните мастни клетки не могат да складират енергия и тъкан просто не се образува.

При затлъстели мишки се наблюдава обратното: твърде голямо количество HSL се натрупва в ядрата на мастните клетки. Този излишък води до нарушения във функционирането на митохондриите – енергийните централи на клетката – и до проблеми в контрола на глюкозата.

Тези резултати показват, че мастните клетки се нуждаят от точно определен баланс на HSL. Както недостигът, така и излишъкът предизвикват нарушения, които променят способността на тъканите да съхраняват и изразходват енергия.

Как това може да помогне за лечението на затлъстяването?

Следващата стъпка е да се проучи тази връзка на различни етапи от затлъстяването и да се проследи как се променят нивата на HSL в ядрото при животни с различна степен на метаболитни нарушения. Учените искат да открият и начин за контролиране на количеството HSL в ядрото.

Авторите смятат, че прецизното управление на HSL може да се превърне в основа за бъдещи терапевтични стратегии. Става дума не за изгаряне на излишните мазнини, а за възстановяване на нормалната функция на самите мастни клетки. Подобен подход би могъл да помогне за предотвратяване на усложненията, които често съпътстват затлъстяването.