Представете си място, където ароматът на кафе се смесва с думи, които ще пътуват през времето. Кафене в сърцето на Париж предлага нещо повече от напитка – среща със самия себе си. В „кафенето за писма“, вдъхновено от Южна Корея, можете да напишете писмо до бъдещото си „аз“ или до някой специален човек, което ще бъде изпратено след година, пет, или дори двадесет.

Когато думите говорят по-силно от времето

„Хората, които идват тук, най-често пишат на себе си – за да си дадат сила, утеха, надежда. Други пишат на децата си, а има и влюбени, които споделят писмено чувствата си“, разказва Зое – служител в това необикновено място.

След като написаното бъде запечатано с восък и надписано с избраната дата за доставка, писмото се съхранява грижливо. И така, след време, то се връща при своя автор – като писмена снимка на един момент, изпълнен с мечти, страхове и истини.

Писане като изповед

Много от посетителите възприемат писането като своеобразна терапия. В него се крият и сълзи, и усмивки, но най-вече честност. „Писмото ми е за работа, за любовта, за приятелството - за всичко, което искам да постигна през следващата година“, споделя Лаура – булка от Хърватия, която празнува моминското си парти във френската столица. „Много съм развълнувана. Това е подарък от моята шаферка. Един ден, когато го получа, ще си спомня за този момент. Вероятно ще плача отново“, казва тя, докато все още стиска плика с посланието си.

Любов, която идва... по пощата

Понякога писмата са начало на нещо ново. „Свърза се с нас мъж, който искаше да предложи брак“, разказва Зое. „Украсиха заведението с цветя, написаха си писма един към друг, а след това той ѝ поднесе подготвеното предложение. Беше магия“, спомня си служителката в кафенето.

Писмото, което ще откриеш след време

Петя Желева – репортерката на Нова тв, която разказва тази история, също изпраща своето писмо. „Любопитна съм да видя дали ще успея да спазя всичко, което написах с много любов…“, казва тя.

Някъде из парижките улички, скрити между чашите с кафе и тихата музика, се пазят стотици послания към бъдещето. Защото понякога най-важните думи не са тези, които казваме на другите, а тези, които имаме куража да кажем на самите себе си.

 

 

 

Снимка: shutterstock