Въпросът „Колко често трябва да правим секс?“ е един от най-често задаваните, когато става дума за интимните взаимоотношения между партньори. Истината е, че няма универсален отговор. Честотата на сексуалните контакти зависи от много фактори: възраст, здравословно състояние, връзка между партньорите, ниво на стрес, лични желания и др.

Средностатистическите данни

Според различни проучвания:

  • Двойки на възраст между 20 и 30 години правят секс средно 2–4 пъти седмично.

  • Двойки между 30 и 50 години – около 1–2 пъти седмично.

  • След 50–60 години – честотата постепенно намалява, но това далеч не означава край на интимността.

Тези числа обаче не бива да се приемат като „норма“. Ако една двойка се чувства щастлива с повече или по-малко сексуални контакти, това е напълно нормално.

Какво е „нормално“?

„Нормално“ е онова, което кара и двамата партньори да се чувстват удовлетворени. Някои хора имат по-високо либидо и търсят по-честа близост, докато други предпочитат по-редки, но дълбоко емоционални моменти. Проблем се появява, когато има несъответствие в желанията, което не се обсъжда открито.

Ползите от редовния секс

Редовният секс може да има множество ползи:

  • Подобрява имунната система

  • Намалява стреса и тревожността

  • Подсилва връзката между партньорите

  • Подобрява съня

  • Стимулира производството на хормони на щастието

Важно е обаче сексът да не се превръща в задължение, а да бъде израз на близост, удоволствие и взаимност.

Кога честотата е „проблем“?

Честотата става проблем, когато:

  • Единият партньор се чувства пренебрегнат или насилен

  • Липсата на интимност е симптом на по-дълбоки проблеми във връзката

  • Сексуалният живот води до напрежение или е причина за конфликти

В такъв случай откритият разговор (а понякога и консултация с терапевт) може да бъде изключително полезен.

Вместо да се питаме „Колко често трябва да правим секс?“, по-добре е да се запитаме:
„Удовлетворени ли сме и двамата?“

Няма универсален график за интимност. Най-важното е да поддържаме открита комуникация, уважение към нуждите на другия и желание да създаваме близост – както физическа, така и емоционална.