Психологическото „съзряване“ и осъзнатите действия по обличане на дрехи обикновено се появяват при детето към тригодишна възраст. Разбира се, внимателните родители може да са забелязали, че детето и по-рано е опитвало да облече нещо. Но това по-скоро е елемент на интуитивна игра.

По правило на три години децата вече тръгват на детска градина и е много важно към тази възраст да притежават елементарни умения за самостоятелно обличане. Ако по това време детето започне постепенно само да си обува пижамата, чорапите и да закопчава обувки с велкро лепенки, то към четиригодишна възраст то вече ще може само да облича потник, гащички, блуза, яке, панталон, пола, рокля и обувки (без връзки). С всяка следваща година уменията се увеличават и към седемгодишна възраст детето е напълно способно да се облече изцяло само.

Играчки-тренажори

Колкото и да е парадоксално, обучението на децата започва със… събличане. Едногодишното дете опитва да свали шапката или ръкавиците си. Това е много важно, защото представлява постепенно натрупване на вътрешен опит за по-осъзнати действия в бъдеще. Възхитете се на новото умение, а след това предложете на детето да опита да облече сваленото.

Вместо изведнъж защото „е дошло времето“ да учите детето да се облича, не трябва да пресичате тези опити в ранна възраст. С резки крясъци, дърпане и обезценяващи фрази можете да сломите желанието, инициативността и вярата му в себе си.

Желателно е да подготвяте детето за периода на самостоятелно обличане, преди той да е настъпил. За да бъде моториката на детето добре развита, още от бебешка възраст практикувайте игри с пръсти, а с едногодишните - мачкайте пластилин или слайм. Купете или изработете сами пособия с връзки, велкро, копчета с различни размери и илици, за да може детето да се учи да борави с тях.

Всичко това ще помогне на децата да усвоят действията, необходими за самостоятелното обличане.

Обяснявайте и въвличайте

Както всяко друго умение, способността за обличане се формира у детето постепенно. Но с ваша помощ това ще се случи по-бързо.

Осигурете свободен достъп до детските дрехи. Детето трябва не само да умее да се облича правилно, но и да поддържа дрехите си в ред - да може да ги сгъва, да ги сортира по вид, да различава мръсните от чистите и т.н.

Обмислете гардероба. Преди да платите за избраната в магазина детска дреха, мислено я облечете на своето дете. Крачолите на панталоните трябва да са свободни, коланът - регулируем, а отворът на врата при потниците, тениските и пуловерите - достатъчно широк. По-добре изчакайте с трудните кройки и модели.

Разкажете за реда на обличане. Задължително проговаряйте последователността: първо гащички и потник, после чорапи, след това панталонки и т.н. За да може детето да я запомни по-бързо, четете книжки и разглеждайте картинки.

Научете го да различава лицева от опакова страна. Също така не забравяйте за понятията „отпред“ и „отзад“. Ако на детето все още му е трудно да запомни това, измислете отличителни знаци, например, на предната страна на едноцветна тениска направете нашивка.

Какво, защо и как. Разкажете на детето защо пуловерите и тениските трябва да се обличат, като се започне от главата, а с панталоните и чорапогащниците е по-удобно да се справя, седнало на ръба на дивана или леглото.

 

Защо не иска да се облича?“ - въздъхвате вие, уморени да гоните детето с куп дрехи под мишница. Най-често срещаните причини за такова нежелание са следните.

1. Неумение

Това е най-простото и лесно разрешимо обяснение. Ситуацията обаче, в която вие, пестейки време, сте обличали детето отново и отново, а след това изведнъж сте решили, че „на пет години е време да бъде по-самостоятелно“, може да има неприятни последици. Внезапните изисквания могат да провокират у детето не само вълнение, но и чувство на тревога и неувереност в себе си. То може да се разплаче, да се ядоса, да се вцепени от ужас, внезапно да му се доходи до тоалетна или да поиска вода, тоест като цяло ще се съпротивлява на това, което се очаква от него. Затова във всичко е необходима последователност.

2. Неудобство

Често срещана причина за нежеланието на детето да се облича е неудобството. Комфортът е едно от най-важните изисквания към дрехите. За две и тригодишните деца е по-лесно да обличат дрехи с по-малко ципове и закопчалки, както и с по-широки отвори за главата при пуловерите и блузите. Обувките е добре да бъдат не само с връзки, но и с велкро лепенки. Децата предпочитат удобни, меки и недразнещи кожата дрехи. Тъй като по време на разходка те постоянно играят, движат се и заемат различни пози, е важно възрастните да избират облекло, което не ограничава движенията им.
Например, за да не се налага детето постоянно да си оправя шапката, която се свлича от ушите му, или да си пъха блузата в панталона при всяко навеждане. Всички неудобства, свързани с облеклото, се запомнят от детето и то, дори несъзнателно, може да се съпротивлява на обличането именно поради тази причина.

3. Когато причината не е в дрехите

Понякога отказът да се излезе навън може изобщо да не е свързан с обличането. Причините могат да бъдат най-различни: лош сън през нощта, наказание през деня, счупена играчка, начална фаза на заболяване и други. За едно дете обличането изисква усилие, търпение и внимание. В такива ситуации то просто няма сили да се справи само. Плачът пък е най-бързият начин за освобождаване от психическото напрежение. Докато възрастният човек обикновено има вътрешен контрол над състоянието и настроението си, при детето такъв механизъм липсва.

Колкото по-малко е детето, толкова по-силна е връзката му със собственото му тяло и неговите реакции. На три или четири години (дори и на пет) за него е невъзможно да си каже: „Спри, трябва да се стегна“. Вероятно на всеки родител се случва да трябва „бързо да облече“ детето. В такива моменти намерете време, докато го обличате или докато сте на път, и му обяснете защо днес вие сте свършили това вместо него. Обясненията са нужни, за да има то цялостна картина на случващото се, а не само откъслечни фрагменти. Детето се чувства по-сигурно и спокойно, когато родителят му обяснява причинно-следствените връзки.

 
Превърнете обличането в игра

Играта е един от най-достъпните и любими начини за децата да усвояват нови умения, а обличането не прави изключение. Използвайте тези трикове, за да събудите интереса на детето към този ежедневен процес.

„Уцели целта“: Вариантите са много - в отвора за главата, в ръкава, в крачола. Почти доближете дрехата до ръчичката или крачето на детето, но направете така, че то да не успее да я улучи, и се усмихнете хитро. Щом приеме правилата на играта, то гарантирано ще се опита да „победи“.

„Намиране на частите на тялото“: Питайте с учудване „а къде са ни ръчичките?“, възкликвайте „какъв дълъг врат!“, помолете го да изпъне крачета, а след това да ги разклати. Възможностите са безкрайни.

„Състезание“: Поставете един до друг два комплекта дрехи - детския и вашия, и се обличайте едновременно.

„Модно ревю“: Малките деца, както момичетата, така и момчетата, обожават да пробват дрехите на родителите си. Обличането на дрехи за възрастни е не само по-лесно, но и по-интересно. Възползвайте се от това!

„Измами ме!“: Запазете този трик за краен случай. Въздъхнете, поклатете глава и кажете: „Е, с тази блуза със сигурност няма да се справиш, чак като пораснеш“. Резултатът ще последва много бързо.Основни правила за успех
Ето 7 златни правила как да научим детето да се облича само:

Бъдете спокойни и търпеливи. Това е може би едно от най-трудните изисквания - трудно е да запазите добронамереност, когато закъснявате, а детето вече 10 минути се бори със закопчалките. И все пак, ако не бързате и имате достатъчно време, не му помагайте и не го критикувайте. Желателно е детето само да завърши започнатото - така то формира своя собствен, индивидуален опит. Например, ако видите, че се е облякло неправилно (наопаки, отзад напред и т.н.), първо се зарадвайте заедно, че го е направило само, а след това го попитайте дали всичко се е получило. След като го изслушате, споделете своята гледна точка. Четиригодишното дете в началото може да откаже да се преоблече. Вашият натиск само ще засили протеста му. Поразсъждавайте, попитайте го защо му е важно да остави всичко така. Дете на 5-6 години обикновено поправя грешките си, тъй като вече не се стреми „да бъде в протест“, а е по-фокусирано върху взаимодействието със социума.

Установете зрителен контакт - той е гаранция за вашето взаимодействие с детето по време на обличането. В периода, когато все още вие го обличате, произнасяйте на глас действията си.

Постоянството и повторението са ключови за изграждането на навици у детето. С времето то ще започне автоматично да извършва някои действия, като например да обува бельото си, а вие ще трябва само да му напомняте за следващите стъпки в процеса на обличане. Важно е да се съобразявате с индивидуалните особености на вашето дете. Много деца, и то не само момичета, обичат да се пременят от най-ранна възраст. Те проявяват желание да участват в обличането още около първата си годинка, на две и половина вече могат частично да се справят сами, а на четири - напълно. Характерът също играе голяма роля. По-спокойните и съсредоточени деца се научават по-бързо да боравят с копчета и ципове, докато хиперактивните обикновено проявяват самостоятелност в обличането малко по-късно.

Приемете неговите правила. Ако искате детето ви да се облича с удоволствие, дайте му възможност само да избира дрехите си. Разбира се, има ситуации, в които определен дрескод е задължителен. Но в ежедневието наистина ли е толкова важно, че оранжевата тениска не си отива с розовите обувки? Ако все пак изборът на детето противоречи на добрия ви вкус, просто ограничете възможностите: предложете му три предварително подготвени от вас комбинации и го оставете то да избере.

Давайте личен пример. Децата около едногодишна възраст се учат изключително ефективно, като наблюдават другите. Именно затова в семейства с две или повече деца по-малките обикновено започват да се обличат самостоятелно много по-рано.

Помагайте, за да го насърчите. Нека то само да промушва крачетата си в чорапогащника, а вие му помогнете да го изпъне и вдигне добре. Или пък нека облече ризата, а вие закопчайте копчетата. Тази подкрепа е важна.

Не пестете похвалите. Моментът, в който детето успее само да облече или закопчае нещо, е идеалният повод да го похвалите щедро. Децата изпитват огромна радост, когато се справят с нещо без чужда помощ. Категорично не бива да го критикувате, да му се карате или да му се присмивате, ако е облякло нещо неправилно! Подобна реакция засилва страха, неувереността и съпротивата му към нови неща. Грешно е да се смята, че „методът на сравнението“ стимулира самостоятелността и повишава мотивацията. Това е особено видимо в детската градина: фрази като „Хайде, какво се мотаеш, всички вече се облякоха“, „Виж Мария колко спретнато се облича“ или „Иван може да си слага ръкавиците, а ти не можеш“ нараняват детето, карат го да се чувства виновно и засрамено, понижават самооценката му и дори могат да породят гняв.